Ако искате да бъдете велики в характера си, трябва да правите големи крачки. Ако ходиш дребно, ти не можеш да развиеш характера си.

Всички ученици бих желал да се отличавате, да имате едно пластично ходене. Като ходите, вашите движения да бъдат в координация с движението на природата; и тогава се добива красотата. Някой човек, като върви, харесвате го, понеже пластично върви; и по-малко енергия се изразходва – като се върнете дома си, усещате се освежен. Зародила се е някоя нова идея, а вървиш дисхармонично, връщаш се дома недоволен и губиш повече от силата си, понеже не си в координация с природата. Първото нещо: Ще се стремите да се координирате. Какво струва 5-10 минути, половин час да обърнете внимание как ходите? Направете един опит. Извадете часовника, тъй щото крачките ви да бъдат отмерени. Да не прегрешавате нито с 1/2 секунда. Да кажем тъй: една крачка вземате за 2 секунди, за друга – 3 секунди, за другите няма никакво координиране. Крачките ви трябва да бъдат отмерени. Сега, в ходенето се явява някой път известна дисхармония. След като ходите половин час, заражда се един закон, измените гамата на вървежа си. Ако сте дълбоко замислени, решавате някой велик въпрос, вземате големи, широки крачки. Всички философи вземат много големи крачки. (Учителят ходи бавно, но прави големи крачки.) Ако някой иска да спечели, той ходи тъй: ситно-ситно-ситно – каквато му идеята, такива му и крачките. Щом върви с дребни крачки, той няма никаква идея в себе си. Ако искате да бъдете велики в характера си, трябва да правите големи крачки. Ако ходиш дребно, ти не можеш да развиеш характера си. Следователно някой път, като излезнеш из гората, вземи позата – направи едно движение тъй: широка-широка крачка. Трябва едно механическо въздействие – то не е механическо въздействие.

Координиране на силите / Координация на силите,
МОК - София, 8.5.1927г.