Човек е създаден в 6 дни. Шестият ден е денят на Венера, денят на Любовта. Следователно ние трябва да оправдаем своето създание. Човек не може да определи разумната Божия Любов, но той е взел от нея в цялата си душа, за да изпълни онова свято предназначение, за което е дошъл на Земята. При сегашното състояние на човека, в първия ден трябва да се внесат два елемента: разумната любов и светлата мисъл. Във всяка светла мисъл няма ферментиране и в Божествената Любов няма разединение, там има единение, общение. По това се познават те. Дотогава, докато човек дири своите лични интереси, той не живее в този ден, той живее в други дни. Който живее в шестия ден, трябва да се стреми да оправдае закона на Любовта. Докато не разбирате тази Любов, не може да разбирате смисъла на какво и да е, не може да имате една по-възвишена култура, не може да има едно философско общение между хората. Ще има общение между хората, но то ще бъде такова обикновено, каквото сега съществува, а не общение, каквото имат хората на Любовта, хората на шестата раса. Хората на шестата раса трябва да имат разумна Божествена Любов и светла мисъл. Тези два елемента трябва да проникват в целия вътрешен мир на човека. Днес, колкото повече говорим, толкова по-зле става всичко. Мисълта трябва да се предава мислено, един вътрешен говор трябва да има. Писанието казва: „Който много говори, много греши." И право е. Нашият говор всякога не е така мек, думите ни не са тъй подбрани, настроението ни не е всякога тъй хубаво, и вследствие на това произлизат ред недоразумения. Някой път даже и най-грубият човек като мълчи, минава за много благороден. Всички трябва да работим над себе си. Всичко това е важно, докато Божественото съзнание у нас вземе надмощие, да се хармонираме, да чувствуваме Бога в себе си, да носим Неговия образ. И може това, защо не. Приятно е.