Думата „не мога" е илюзорна. В разумния свят тя не съществува.

По-разрушителна сила в човека от гнева няма. Гневът е неестествена сила, която руши. Гняв и негодувание не са едно и също нещо. Негодуванието е естествена сила, която не руши, но изправя работите. Обаче, като се разгневи, човек моментално кипва и е готов да разруши всичко, което се изпречи на пътя му. Ако някой човек е причина за неговия гняв, той казва: Аз ще ти дам да разбереш, кой съм! – Какво ще направи? На кого ще напакости? На себе си. В самият него се предизвиква пожар, експлозия, след която, със седмици не може да дойде на себе си. Питам: защо тази сила, гневът – не се впрегне на работа, да извърши нещо полезно? Ако човек се гневи по един път през годината, както и да е, но ако се гневи по десет пъти на ден, този гняв не е на мястото си. Съвременните хора са станали неврастеници поради това, че често се гневят. И след всичко това, те търсят лек против неврастенията. Лекарите препоръчват инжекции и разни лекарства против неврастенията, но в края на краищата, нищо не помага. Казвам: ако искате да излекувате неврастенията си, престанете да се гневите! – Как? – Ще приложите волята си. – Не можем с воля да преодолеем себе си. – Думата „не мога" е илюзорна. В разумния свят тя не съществува. Казвам някому: преплувай тази река и мини на срещния бряг. – Не мога да я преплувам. – Ще видиш, че можеш. По едно време се образува хайка срещу този човек и десетина души започват да го преследват. Той хуква да бяга, дохожда до същата река, хвърля се във водата, преплува я и веднага се намира на другия бряг. Значи, това, което в първия случай беше невъзможно, във втория случай стана възможно. И тъй, понеже Господ вижда, че доброволно хората няма да влязат в Царството Божие, затова е турил разбойници, да ги гонят, да ги заставят насила да влязат в Царството Божие. Днес и праведният служи на Бога, не толкова от голяма любов към Него, но защото разбойници го гонят. Като премине реката, той казва: Слава Богу, че можах да мина на другия бряг на реката. Бог ме спаси от тия разбойници. Според мене, праведният преплува реката, благодарение на разбойниците, които го гониха. Той повярва в тяхната сила и можа да преплува реката. Казвате: Без страдания, не може ли да се служи на Бога? – Без страдания не можете да преплувате реката.

Заветът,
НБ - София, 15.1.1928г.