Често хората страдат по причина на това, че не дават път на малките Божествени идеи, които минават през ума им. На малките идеи те не обръщат никакво внимание.

Често хората страдат по причина на това, че не дават път на малките Божествени идеи, които минават през ума им. На малките идеи те не обръщат никакво внимание. Всички знаете баснята „Лъв и мишка". Там се прокарва идеята за важността на малките неща. В една гора живял голям, силен лъв. Един ден той си спал спокойно, от никого не смущаван. В това време, отнякъде излязло едно малко мишле и като видяло лъва, качило се на гърба му и започнало да го разглежда оттук-оттам, да разбере, какво е това голямо животно. Лъвът веднага се събудил, видял мишлето и го запитал: Как смееш да ме безпокоиш? Кой ти позволи да се разхождаш по гърба ми и да нарушаваш съня ми? Знаеш ли, че мога да те изям? Мишлето се разтреперило и започнало да се моли: Пусни ме на свобода. Аз съм малко животно. И да ме изядеш, нищо няма да спечелиш. Може някога и аз да ти услужа нещо. Лъвът го погледнал отвисоко и казал: Как ще ми услужиш? Аз съм толкова голям и силен. Но, понеже съм благороден, ще пощадя живота ти. Един ден същият лъв попаднал в един голям капан. Като чуло жалния му стои, мишлето веднага се притекло на помощ: прегризало пръчките на капана и освободило грамадния лъв. Казвам: Съществуват малки идеи, като мишлето, които, влязат ли в ума на човека, нарушават неговото вътрешно спокойствие. Например, влезе в ума ви мисълта да бъдете добри. За да я реализирате, започвате да правите добрини, но с това нарушавате спокойствието си. Домашните ви се сърдят, наричат ви извеяни, разсипници. Те се чудят какво е станало с вас, че не приличате на другите хора. Дойде ли една малка идея в ума ти и започне да те безпокои, ти казваш: Махни се, не ме смущавай!

Законът и пророците,
НБ - София, 28.3.1920г.