Казано, речено, свършено! Не бързайте! Но кажеш ли веднъж, ще устояваш на думата си до край. Това е една отличителна черта.

Сега, ние окултните ученици, не очакваме да станем светии. Ще се молим, ще правим опити да видим колко можем да изпълним закона. Запример проповядва се за щедрост, трябва да се помага, но не знаеш колко си щедър. Да кажем, че си един чиновник или търговец. имаш 100,000 лева приход в годината, станеш, искаш да покажеш колко си щедър, кажеш: „10,000 лв. давам“. Ама като идеш до касата, поспреш се малко: Не е ли много? Ще кажеш: 5000 лв. После кажеш: „Не на тия хора не им трябват 5,000 лв.“ – Хайде 2,500 лв. но и от тях те нямат нужда. Е, 1000 лв! И тъй, вие смалявате, от 10,000 лв. на 1000 лв. Тогава мислите ли, че ще бъдете окултен ученик? Не! В братството знаят, че от вас нищо не става. Вие сте едно дърво за работа. Не бива! Казано веднъж в себе си 10,000 лева, на 10 парчета да станеш но не отстъпвай на думата. Казано, речено, свършено! Не бързайте! Но кажеш ли веднъж, ще устояваш на думата си до край. Това е една отличителна черта. И всеки един ученик от вас може ли така да постъпва? Не е в многото, но туй което ние обещаем, трябва всякога да извършим. То е послушание. Защото, тази мисъл е дошла от някъде, тя е дошла от Бога. Вие сте обещали, и след туй се колебаете, дали е от Бога. Опитай я, ти като я опиташ, ще я познаеш от Бога ли е или не.

Мечешкият капан!,
ООК - София, 29.6.1922г.