Съвременните културни хора не вярват на своите учени, и учените хора не си вярват едни на други. Те постоянно се опровергават едни други: един учен опровергава теорията на друг и създава своя теория; трети учен опровергава теорията на втория и т. н. Всяка нова теория не отрича старата, но я допълва. Нека децата учат, ние не отричаме техните стремежи! Нека учените създават все по-нови и нови теории, това е необходим път в развитието на науката. Нека поетите, философите, музикантите и религиозните хора, които са деца на учените, се качват по тия високи планински върхове, та като стигнат до най-високото място, ще видят, че науката има своя вътрешна страна, скрита от погледа на обикновения човек. Във всеки човек има нещо скрито, което не е измислено от него. Съвременните хора не са в състояние още да разберат учения човек, който е посветил цели 20-30 години от своя живот в труд, усилие и постоянство, за да изнесе пред света един факт от живата природа. Цялата наука е съградена от безброй малки факти, малки скъпоценни камъчета. Ние наричаме учените хора “трудолюбиви пчелички”. Какво щеше да прави човечеството без тия трудолюбиви пчелички? Трябва да има учени хора, трябва да има проповедници в света! Не е учен този, който преписва нещата. Не е учен този, който само изучава и преписва съчиненията на някой виден автор. Мнозина казват: “Учените хора ще развалят света.” Вярна ли е тази мисъл? - Не е вярна. Да учиш, да се стремиш да станеш учен, значи да се храниш. Тогава, какво ще стане с човека, ако не се храни? - Стомахът му ще се развали. Ако простият човек иска да разреши сложните проблеми на живота със своя ум, той непременно ще се повреди. Науката не може да се погълне изведнъж. За това нещо се изискват ред години, докато мозъкът на човека се упражни и кали в сложните задачи. Той трябва да се възпита и дисциплинира, за да могат да го занимават идеи, съответни на неговото развитие. В това отношение науката създава отлични, красиви идеи. При това, всяка наука трябва да намери своето приложение във физическия свят. Само тогава тя има смисъл.
Науката не може да се погълне изведнъж. За това нещо се изискват ред години, докато мозъкът на човека се упражни и кали в сложните задачи. Той трябва да се възпита и дисциплинира, за да могат да го занимават идеи, съответни на неговото развитие.
Етикети:
Възпитание,
Вяра,
Задачи,
Идеи,
Мозък,
Наука,
Приложение,
Природа,
СХ,
Учене,
ФС,
Човечество