Страданието е духовен въпрос. То представя най-великото нещо в живота. Страданието предизвиква най-голямо раздвижване на силите в човешкия организъм, докато те се уравновесят.

Може ли човек да говори със себе си и на себе си? Ако някой човек се разговаря със себе си, всички наоколо го считат смахнат. Не, този човек не е смахнат, той се разговаря със себе си. По естество човек е двоен: в него има едно разумно същество, което не взима участие в личния, в обикновения му живот. Това същество повече мълчи; докато не го запитат нещо, не говори. То вижда страданията на човека, но нищо не казва, никакъв съвет не дава. То гледа спокойно страданията, сълзите на човека, но щом той се обърне към него за някакъв съвет, веднага му дава. Щом това разумно същество даде съвета си, веднага се отдалечава. То никога не се интересува от последствията на нашите постъпки. Обаче, хората, като своенравни същества, искат да заставят това същество да се интересува от дреболиите на техния живот и казват: не виждаш ли, че ние страдаме? Каквото и да казват, това същество всякога е тихо и спокойно, то разбира езика на страданията. Тъй щото, когато страданията дойдат до най-високата си точка, ние можем най добре да се разговаряме с тях. Човек, на когото всички клетки не са се разнищили, не са се разбили от страдания, той още не е дошъл до тях и не знае, какво нещо са страданията. Страданието е духовен въпрос. То представя най-великото нещо в живота. Страданието предизвиква най-голямо раздвижване на силите в човешкия организъм, докато те се уравновесят. Често хората изпитват големи вътрешни мъчнотии, които се дължат на подпушвания на порите в организма им. Трябва да дойде някакво голямо страдание, за да предизвика отпушване на тия пори. Казвате: нали хората се мият със сапун, с вода, не може ли по този начин порите им да се отпушат? При такова миене порите се измиват само отвън, а дупчиците им отвътре пак остават запушени. В тялото на човека има около седем милиона пори. В това отношение, те представят прозорци, главни отдушници на човешкия организъм. Когато всички пори са отворени, човек е напълно здрав. Тъй щото, отварянето, отпушването на порите у човека става чрез вътрешно миене, което наричаме изпотяване. Съвременните хора се мият външно, но не и вътрешно, вследствие на което се явяват ред болезнени състояния.

Дойде на себе си,
НБ - София, 12.6.1927г.