Новото изисква всички хора да работят, бедни и богати, учени и прости.

Българинът е бърз, в малко време иска да свърши много работа. Ако отидете в селата, ще го видите, как работи през лятото. Той работи усилено, иска всичката си работа да свърши изведнъж. Гледаш, от пресилена работа, или се хлъцнал, или се навехнал, или се изсипал. После казва: Урочасай съм нещо. – Защо е пострадал ? – Защото, за да икономиса времето, вдига тежки, големи снопове. Разбира се, като вдига тежки снопове, все ще му хлъцне нещо. Аз не съм срещнал нито един човек, на когото нещо да не е хлъцнало. Говоря в преносен смисъл. Тогава всички хора са неразположени и казват: Майка ми така ме родила. – Не, майка ви така не ви е родила. – Какъв е цярът на това? – Малки снопчета ще връзвате на нивите и няма да се пресилвате в работата. Казват: Малко трябва да се работи. – Аз не казвам да не се работи, но да не се пресилвате в работата. Богатият казва, че не иска да работи. Кой ще работи тогава? – Бедният. Значи, богатият ще почива, а бедният ще работи. Това е старото учение, турено в нова форма. Новото изисква всички хора да работят, бедни и богати, учени и прости.

Каквото попросите,
НБ - София, 4.5.1924г.