Любовта на едного е колективната любов на всички тия същества. Ако любовта на едного не е проява на колективната любов на всички разумни същества, тя не е любов

Някой казва: „Аз залюбих еди-кого си." Да, този човек е залюбил една душа, но иска да я ограничи. Любовта не се ограничава. Когато някой иска да ограничи любовта, той ще се намери в голямо противоречие със себе си. Това противоречие пък ще предизвика мрак, тъмнина в съзнанието му. Любовта не може да се ограничи, понеже не произтича от едно същество. Тя е колективна проява на всички разумни същества, които са завършили своето развитие и са станали едно с Бога. Любовта на едного е колективната любов на всички тия същества. Ако любовта на едного не е проява на колективната любов на всички разумни същества, тя не е любов. И тъй любовта е проява на любовта на всички същества, които са завършили своето развитие и които са дали път на Божественото в себе си. Вашата любов е тяхна любов; вашата радост е тяхна радост. И обратно, тяхната любов е ваша любов; тяхната радост е ваша радост. Ще кажете, че не разбирате тази любов. Ако не разбирате тази любов, това ни най-малко не значи, че вие не трябва да обичате. Ще обичате, колкото и както можете. Ако дам някому един чувал, тежък сто килограма, да го пренесе от едно място на друго, това не значи, че той трябва да го пренесе изведнъж. Ако е силен, той ще го тури на гърба си и изведнъж ще го пренесе. Ако е слаб, ще развърже чувала, ще извади от него десет килограма, после още десет килограма и ще го пренесе на няколко пъти. Тъй щото да разберете нещо, това още не значи, че всичко изведнъж ще разберете, но постепенно: днес малко, утре малко и т. н. По същия начин, когато човек е много гладен, той започва да трепери от глад, иска изведнъж да се нахрани. Не, той трябва да яде малко, но по-често. Любовта на човека постоянно се изпитва, за да види той сам колко любов има в сърцето си.

Любов – колективност,
ООК - София, 24.11.1926г.