Всяко блъскане на главата е страдание, което внася светлина в човешкия ум. Човек все трябва да има един приятел, който да му блъска главата. За онзи, който разбира Божиите пътища, блъскането на главата е благословение.

Съберат ли се два овни на едно място, първата им работа е да се поборят. Те се затичват един срещу друг, удрят главите си, после се изправят нагоре и се оттеглят. Като удрят главите си, овните намират някаква точка, в която става сблъскването. Така постъпва и българинът. Той взема кремъка и огнивото в ръката си и ги удря, докато получи искра. Следователно, когато две тела се търкат едно в друго, винаги се произвежда светлина. Тъй щото, когато човек удари главата си някъде и стане известно разтърсване, всякога се произвежда светлина. Дето има светлина, там има мисъл. Защо идат страданията? Чрез страданията човек блъска главата си, за да придобие повече светлина. Чрез светлината пък той разрешава големите противоречия в живота си. Докато не мисли право, човек всякога страда. Всяко блъскане на главата е страдание, което внася светлина в човешкия ум. Човек все трябва да има един приятел, който да му блъска главата. За онзи, който разбира Божиите пътища, блъскането на главата е благословение. За онзи, който не разбира Божиите пътища, блъскането е разтърсване, което създава противоречия. За да се справи с това противоречие, човек трябва да се обърне към разумността в себе си. Дойде ли разумността, човек лесно се справя с противоречията си. Обаче, без разумността, той е изложен на изненади. Причина за големите изненади е своенравието в човека. Своенравният не търпи никого и нищо. Той не се подава на никакви съвети. Искате ли да помогнете на своенравния, не поставяйте никакъв бент в живота му. Той сам ще се стълкновява и ще се учи от себе си.

Стари навици,
ООК - София, 12.6.1929г.