Не е важно, колко години си живял на земята; важно е да си използувал доброто в себе си, като капитал, от който си придобил нещо. Ако нищо не печелиш, животът е безсмислен.

Какво трябва да се прави, за да дойде човек до естествения живот? Той трябва да избягва механичното в живота. Права мисъл е нужна на човека. Трябва ли да питаш, защо Бог създал света така, а не другояче? Това е механичен въпрос. Мисли върху създаването на света, а не питай, защо е така създаден. Ти не мислиш по тоя въпрос, а искаш да го разбереш. Това е невъзможно. И да разбираш нещо, пак трябва да мислиш върху него. Дойдеш до една пропаст, виждаш, че не можеш да я минеш, разбираш, че си пред една мъчнотия и там спираш. Не, ще мислиш, как да минеш мъчнотията. Такива положения се срещат и в математиката. Дойдеш до някой неразрешим въпрос и спираш. Трябва да мислиш, дано намериш някакво разрешение. Казваш: Мисля, но не мога да го разреша. – Пак ще мислиш. Все ще дойде ден, когато ще проникнеш в тоя въпрос. Например, ти мислиш, какво нещо е смъртта. Като не можеш да си отговориш, казваш, че зад смъртта е вечният живот. Каква е разликата между временния и вечния живот? Временният живот съдържа смеси – утайки, от които трябва да се очисти, да остане само животът. Вечният живот е чист, не съдържа никакви утайки, никакви примеси. Следователно, когато изчистиш временния живот от утайките, остава животът, който е идентичен с вечния. Тогава хората ще разберат вечния живот. Един е животът, вечен и неделим. Казвате: Трябва да се живее. – Това не е достатъчно. Трябва да се живее добре. Добрият живот е за тебе, а не за другите. Ако не живееш добре, ти ще носиш последствията на лошия живот. Добрият живот подразбира участието на съзнанието в живота. Той не е механичен процес. Да даваш нещо от себе си механически, това не е добро. И да взимаш нещо механически, пак не е добро. Доброто има отношение към вечния живот. То запазва условията за тоя живот в човека. Без доброто ти губиш тия условия. Изгубиш ли доброто в себе си, ти губиш условията за вечния живот. Чрез доброто ти пазиш живота си; чрез доброто ти подкрепваш организма си. Да бъдеш добър, това е в твой интерес, в интереса на твоята душа. Колкото си по-добър, повече ще живееш. Значи, ако си бил добър само десет години, на тая възраст ще заминеш за оня свят. Някой заминава на оня свят на 20, на 30, на 40 години, според степента на доброто в себе си. Не е важно, колко години си живял на земята; важно е да си използувал доброто в себе си, като капитал, от който си придобил нещо. Ако нищо не печелиш, животът е безсмислен.

Трите начала / Трите пътя,
ООК - София, 24.2.1932г.