Вярвайте в доброто и дръжте в ума си положителни мисли.

Разболееш ли се, не бързай веднага да търсиш лекар. Първо ще се обърнеш към себе си, дето се крие един от най-опитните и видни лекари. Той ще ти даде ценни съвети, които трябва да изпълниш. Ако искаш да се изповядаш, вглъби се в себе си. Там ще намериш своя добър изповедник. Това не значи, че трябва да отидете в друга крайност, да мислите, че хората не са ви нужни. Не, понеже всички хора имат по един виден професор, или проповедник в себе си, последните ще се обединят в едно общество и солидарно ще ви помагат. Познава ли отделните хора, човек ще познава и техните вътрешни професори и проповедници. Като познава хората, същевременно той ги обича. Всички напреднали същества образуват едно велико общество, членовете на което взаимно си помагат. И тъй, човек не може да познава своя ближен, докато не го обича. Щом го обича, той е готов на всички услуги и жертви за него. За тази цел той трябва да държи в ума си мисълта, че всичко може да се изправи, че всичко е възможно. Кога? Когато е свързан с Бога. Вярвайте в доброто и дръжте в ума си положителни мисли. Казано е, че трябва да имате вярата на детето. Майка и дете отиват на църква, да се молят за дъжд. Детето казва на майка си: Мамо, вземи чадър. — Защо? — Дъжд ще вали. Значи, детето вярва, че като се молят на Бога за дъжд, молитвата им ще бъде приета. Майката не вярва в резултата на молитвата. Тя си казва: Или ще вали, или няма да вали. Така гледат на нещата всички възрастни. Болният се моли на Бога да му помогне да оздравее, а същевременно си мисли: или ще оздравея, или не. Щом се обръща към Бога, човек не трябва да философства. Той трябва да държи в себе си положителна мисъл, че молитвата му ще бъде чута, и той ще оздравее. Често хората сами се спъват. Те очакват помощ отвън, без да подозират, че в тях се крият велики, мощни сили. Една майка лежала известно време болна и все очаквала да стане някакво чудо с нея, да дойде някой отвън, да тури ръцете си върху главата и, и тя моментално да стане. Един ден детето и се пъхнало под кревата да играе. То драснало една клечка кибрит под кревата да търси нещо, но по невнимание чаршафът на леглото се запалил. Болната усетила, че нещо горещо лъхнало към нея и от ужас, да не стане пожар, тя незабелязано скочила от леглото си и в един момент се намерила на крака, но вече здрава. От страха, който преживяла, станал особен обрат в нервната и система, в следствие на което тя оздравяла. Тя си казала: Добре, че не изгорях. Но какво стана с мене, не зная. От момента, в който стъпих на краката си, аз се почувствах здрава. Значи, болестта е отишла заедно с чаршафа.

Динамическа сила на мисълта,
ООК - София, 2.10.1929г.