Не ходете тогава да се занимавате с морализиране, кой как е цъвнал, не се занимавайте и кой как е облечен, защото безбройни са цветовете, в които са облечени човешките души.

Великото в живота е пробуждането на човешката душа. Аз уподобявам това пробуждане на пъпките на цветята. Като символ го взимам. Всяка една душа в Божествения свят мяза на една пъпка, която чака своето време. Туй пробуждане не става така произволно, но то е най-великото събитие на битието! Както в един дом най-великото събитие е раждането на едно дете, така и в Божествения свят най-великото събитие е пробуждането на човешката душа, за която ангелите се радват. Защото всеки, който се обръща към Бога, другояче трябва да се разбира - не един грешник, който се обръща, то са човешки схващания. Пробуждането на туй, великото, то заличава всичките грехове, каквито човек е имал през цялата вечност по човешки като се говори. Като се събужда човешката душа, като цъвне, всичко това се съблича. Онова, великото събитие, събуждането как става? Там е сега величието на Божията Любов. То е първият лъч на топлината, която душата приема от Любовта. Първият лъч на топлината го наричам, не на светлината. Тази, Божествената топлина, която внася този, първия импулс. И тогава душата се разцъвтява, така се отваря като един малък цвят. На това ангелите се радват, понеже в туй разцъвтяване се проявява битието. В туй разцъвтяване се проявява Божият дух. И от там се започват всичките радости, които човек сега очаква на земята. И сега вие сте наблюдавали пчелите, които пеят в своите кошери. Но знаете ли защо пчелите пеят? - За цветята, които са цъвнали, за живота, който се проявява. От тях те събират своя мед. И тогава уподобявам ангелите на пчелите: че като цъвнат човешките души, ангелите имат от къде да събират мед за своите кошери. И затова се радват те. Ако вие развалите един живот, вие разваляте работата на ангелите. Това е една проста мисъл, която трябва да имате в ума си, за да се осмисли земния живот. Защото човешкият живот няма смисъл без туй разцъвтяване на човешката душа. Разцъвтяването на човешките души е най-великото събитие, което трябва да очаквате. Щом туй събитие дойде, цялото небе обръща внимание на вашата душа. И тогава радвайте се на душата си, пък се радвайте и на всичките. Цветята се радват едно на друго, понеже са цъвнали. Не ходете тогава да се занимавате с морализиране, кой как е цъвнал, не се занимавайте и кой как е облечен, защото безбройни са цветовете, в които са облечени човешките души. Две души няма облечени с еднакъв цвят и две души нямат една и съща форма, с която са облечени. По човешки говоря. Защото ако човек се занимава с външната страна на живота, той изгубва същественото. Какво би се ползувал един кон, който би желал да го товарят с злато. Да кажем натоварят го с сто - двеста килограма злато, къде ще употреби конят златото? То е безполезно за коня. За него важна е тревата, водата, за него златото никак не е потребно. За умствения живот златото е непотребно в този смисъл, както съществува сега на земята. Но златото е потребно да се направи една прекрасна дреха на земята. Ако вашето злато не може да стане дреха на душата, то е безполезно; ако стане дреха, то е полезно. И всичкото си богатство трябва да употребите, за да направите една златна дреха за душата си.

Лъчи на живота / Първият лъч на топлината,
СБ, РБ - 7-те езера, 18.7.1937г.