Не сме ние господарите в света. Има други същества, по-силни от нас. Малките народи не могат да определят съдбата си.

Един българин ми казваше: „Ние като народ не съзнаваме своите интереси. В това отношение главите ни са дебели, мъчно увират. Съседните народи имат предвид първо своите интереси“. Всеки народ, който мисли само за своите интереси, прилича на онзи селянин, който бил заставен да държи една греда на рамото си, докато дойде някой да го замести. Един българин, на име Стоян, си правел колиба. Като я докарал до едно място, трябвало да намери кол, да подпре една голяма греда. Така било положението, че трябвало да подпира гредата с рамото си, да не се събори колибата. Обаче нямало кой да му донесе кол. В това време минал един селянин и го попитал: „Стояне, какво правиш?“ – „Поддържам тази греда, докато намеря подходящ кол.“ Като се разговаряли известно време, Стоян се обърнал към него с думите: „Приятелю, можеш ли да ми направиш една услуга?“ – „Мога.“ – „Подръж малко гредата, докато отида в селото за десетина минути да си свърша една работа.“ Стоян отишъл в селото, дето се забавил доста време, а селянинът поддържал гредата. И да искал да я пусне, не можел, колибата щяла да се стовари върху гърба му. Такова е положението на всеки народ и човек, който има предвид само своите интереси. Помнете: В живота и в природата има други фактори, други сили, които решават въпросите, а не човек. Не сме ние господарите в света. Има други същества, по-силни от нас. Малките народи не могат да определят съдбата си. Може ли малкият народ да бъде политически фактор? Без да иска, той е в зависимост от големите сили. – Защо? – Няма средства, пари няма. Без пари той е икономически затруднен. Турците казват: „Който дава парите, той свири на свирката“. Без пари нищо не става. Затова се казва, че без пари не може. Изобщо големите народи управляват малките. Зад големите народи пък има други сили и фактори, които направляват техния живот и съдбините им. Проследете историята от дълбока древност досега да видите кой голям народ е постигнал целта си. Де е Египет със своята култура? Де са Асирия и Вавилония? Те бяха велики сили. Да дойдем до по-новите времена. Де е Римската империя? Дотук спирам, няма да разглеждам новите времена. През всички времена и епохи една велика разумност е движила цивилизацията и културата на народите. Тази сила е вървяла от Египет, минала е през Асирия и Вавилония, образувала една крива линия. После минала през Гърция, оттам в Рим, докато стигнала до Франция, Германия, Англия. Оттам тази вълна отива в Америка, после в Русия, за да се върне пак в Египет. Днес всички европейски народи се стремят към Египет. Азия е опорната точка на това движение.

За Името Ми / Ще му покажа все, що има, да пострада за името ми,
НБ - София, 20.5.1923г.