Ние в света сме дошли да разнесем Божията любов, Божиите блага. Дотолкоз, доколкото разнасяме тази любов, ставаме подобни на Бога. То е любов. Бог на всички раздава Своята любов, и на добри, и на зли.

Аз изучавам любовта. Често казвам: „Да обичаш човека в хубавата смисъл не е лесна работа.“ Изляза навън, нося едно парче хляб, гледам едно куче. Спира се. Онези, които не разбират закона, тупнат с крака си да се махне. Ето котката, тръгнала подир мене, ходи, и на нея ще ѝ дам. Аз вървя по пътя, кацне една муха, и тя иска нещо. Тогава, ако нося мед, зная вече: туря една малка хапчица, тя се наяде и си замине. Та казвам, ако искаш да ядеш спокойно, да не те безпокоят кучета, котки, ще ядеш, и никой да не вижда, че като излезеш вън, нищо да не носиш в ръцете си. Когато човек има известни блага, той трябва да ги сподели. Всякога споделяйте благата, които имате. Досега споделяте вашите скърби повече, отколкото радостите. И то е хубаво, но трябва да споделяме и радостите си. Онова благо, което имаме, да го споделим. Не отивай в някой дом, когато си скърбен, да направиш и хората скърбни. Казал ти някой, че не те обича. Че кой ще обича празна стомна? Жадният не може да я обича. Знаете, в турците има един обичай, почти е закон: ако жената подаде празна стомна, когато той иска да пие, той се развежда; за празната стомна, отиде вече. Никога не давайте празна стомна. Като кажете, че обичате, то е бялата лъжа. Като не обичаш, мълчи. Не казвай, че ти обичаш, то е лъжа. Като напълниш стомната с вода, ще кажеш, че обичаш. Като нося празна стомна, няма да ви казвам че ви обичам. „Вие обичате ли ме?“ „Като се върна от чешмата, ще ви кажа. Сега не може да се произнеса. Като се върна, може да ви кажа.“ Реално започнете сега. „Ти обичаш ли ме?“ Кажи: „Като се върна от лозето с ябълки.“ Като пита човек: „Обичаш ли ме?“ – трябва да му дадеш нещо, другояче ще иска развод. Следователно ние в света сме дошли да разнесем Божията любов, Божиите блага. Дотолкоз, доколкото разнасяме тази любов, ставаме подобни на Бога. То е любов. Бог на всички раздава Своята любов, и на добри, и на зли. Лошите хора сами се наказват. Като са лоши, не могат да прогресират, не може да се качват, остават на туй място. Като останат на туй място, страданието иде. Любовта подига човека, с любовта се избавя от всичките несгоди на живота. Чрез любовта ще се избавите от всичките несгоди на живота не изведнъж. Не дръжте хора в ума си, които не ви обичат. Вкъщи държите ли някоя безобразна картина, но най-хубавите картини дръжте. В ума си дръж най-хубави образи. Ти държиш един лош образ, казваш: „Той е такъв, аз не съм доволен от него.“ Не дръж в ума си това. Правиш пакост на себе си.

Радости и страдания,
УС - София, 26.4.1942г.