Някой път, когато някоя мисъл ми дойде в ума, рекох: ако приема тази мисъл, какво ще ми допринесе. Тази мисъл, нито на мене ще допринесе някакво благо, нито на моите ближни. Тя е една чуждица. Една царица, която почне да ражда само търтеи, тя вече не е за царица. Една царица, която ражда работници, тя е една истинска царица. Доброто в нас аз го наричам “царица”. Дотогава, докато доброто в нас не дава добри плодове, то не е на място. Дотогава, докато душата ражда работници, т. е. добри мисли, добри чувства, добри постъпки, тя е царица. Щом тя започне да ражда търтеи, тя вече се изражда. Не, че самата душа ражда търтеи, но формата, в която живее. Значи формата на нашето верую е почнала да ражда търтеи. Трябва да знаете, че скоро тази царица в кошера ще се замени с друга. Така е, понеже друга царица сега иде. Т. е. Господ ще дойде в нашия кошер. Всеки човек мяза на един кошер. Един ден Господ ще дойде да види, колко мед сме внесли в този кошер. И ако намери само търтеи, а никакъв мед, какво ще каже? И ако намери пълен кошер с мед и работници, това е онази мисъл, онзи емблем на доброто, което Христос изразява чрез стиха: “Аз съм лозата, а вие пръчките.” Та рекох, използувайте живота, аз искам да внеса в вас нов морал, чрез който да преобразите живота си. Използувайте само онези блага, които Бог е дал. Използувайте онези блага на хората, които те използуват. Когато рекох да се използува едно благо, разбирам само доброто. Лошото не може да се използува. Използувайте доброто, което Бог ви дал. Използувайте и доброто на вашите ближни. Вземете поука от тях. Дето и да видите една хубава черта, у който и да е човек, вземете я като едно семенце от него.