огато извършим една добра постъпка, или възприемем в себе си Божествено чувство, или Божествена мисъл, ние сме в един от истинските празнични дни. Обаче, когато грешим и престъпваме Божиите закони, ние сме в обикновения живот, в неговите временни цели.

Животът има временни и крайни цели. Това, което сега преживяваме е временно. То е обикновеният живот, обикновените всекидневни дрехи. То е обикновената служба, която изпълняваме ден след ден, както конят се впряга в колата. Както днес впрягат коня в колата, по същия начин го впрягат и останалите дни през седмицата. Крайните или необикновените цели на живота представляват празнични дни, празнични дрехи. Първият ден на седмицата е празник на човека. Много хора празнуват тържествено 50 годишната си възраст. Този ден е светъл празник в техния живот. След този ден те започват нов живот. Във всеки век, във всяко хилядолетие има по една такава празнична година, наречена юбилейна година. Сега на земята настава епоха, в която ще имаме един такъв празничен ден. Днес хората намаляват празниците, защото в тях няма никаква идея. Те са празни, безделни дни. Истинските празнични дни са идейните дни, в които човек се научава, как да живее. Когато извършим една добра постъпка, или възприемем в себе си Божествено чувство, или Божествена мисъл, ние сме в един от истинските празнични дни. Обаче, когато грешим и престъпваме Божиите закони, ние сме в обикновения живот, в неговите временни цели. Мислите ли, че е привилегия за коня или за вола да орат по цели дни на нивата? Кой вол или кой кон отива да оре на нивата доброволно? Казвате: “Добър е този кон!” - Опитвали ли сте копитото му? “Добър е този вол!” - Приближавали ли сте се до него, да опитате рогата му? Следователно, всяка работа, която извършваме, като коня и вола, тя не е естествена, не е доброволна, не се върши от любов. Защо? - Защото турят ли ти юларя, бодат ли те с остен, щеш не щеш ще се впрегнеш и ще кажеш: “Такава е волята Божия, такива са условията, такъв е животът, ще се оре.” Обаче, и воловете, и конете имат своя култура, написана на самите тях.

Умовете им,
НБ - София, 5.12.1926г.