Не е лошо да се скарат хората, казват си много „хубави“ думи. След като си нарязал някого, след като си му казал много думи, че той е невъзпитан, че не е културен, да можеш всичко това да го оставиш и да си кажеш: „Я да видя този човек, какви добри черти има?“

Сега да ви дам едно правило. Представете си, че някой път се скарате с някого, стане пререкание, може да се скарате за възгледи или за дрехи. Не е лошо да се скарат хората, казват си много „хубави“ думи. След като си нарязал някого, след като си му казал много думи, че той е невъзпитан, че не е културен, да можеш всичко това да го оставиш и да си кажеш: „Я да видя този човек, какви добри черти има?“ В дадения случай да се спреш и да намериш хубавите черти и като намериш да ги държиш в ума си. Какво ще ти струва да направиш това? Да забравиш другите работи и да държиш хубавите му черти. Дръж в ума си хубавите черти, които той има, че този човек е работил, че е услужлив, оставя своята работа и услужва. Аз, който имам хубави черти, пък нямам тази сръчност, която той има. Той знае да свири хубаво, аз не зная да свиря, или пък знае да рисува. Или говори хубаво, знае да туря думите на своето място. Като говори, хубаво е до го слушате. Приятно е да слушаш човек, когато говори непринудено.

Пред лицето Божие,
ООК - София, 14.10.1942г.