Сега ще разкажа една малка приказка от българския живот, за дядо Рашко Дизев. Ще кажете: “Какво ли ще се говори за този дядо Рашко Дизев?” Когато бил млад, той ходил в чужбина на гурбетлик. Като прекарал там няколко години, спечелил доста пари и решил да се върне дома си. По природа той бил много любознателен, обичал да види и разбере всичко, което ставало около него. Като се връщал за дома си, минал през една гора и видял, че в гората десетина души турци копаели нещо. Той се отбил от пътя си, навлязъл в гората, да види, какво правят тия хора там. Тия хора били разбойници, ходили на обир;донесли много крадени пари и сега търсели място, да ги заровят, никой да не знае, де са ги скрили. Дядо Рашко се заинтересувал да разбере, какво се копае там. Приближил до тях и им заговорил на турски: “Добър ден, какво правите тук?” - “Ще ти кажем, какво правим,” отговорил главатарят. “И твоята кръв ще остане тук.” - Тъй ли, защо? Какво зло съм ви направил? - Ти видя, когато копаехме и ще ни предадеш на властта, а ние искаме да няма живи свидетели в нашата работа. Замислил се дядо Рашко и си казал: “Да ме пази Бог! Попаднах в клопката!” - Слушайте, братя, аз нямам лошо намерение, честен човек съм. Връщам се от чужбина, дето бях на работа и отивам в селото си, дето ме чакат майка, баща, годеница. - Не, нищо не минава пред нас! В нашите очи ти си шпионин, който ще ни предаде на властта. - Чудно нещо! Каква беля ми дойде на главата. Пари имам, дом си имам, годеница имам. Отде ми дойде това нещо? Полюбопитствах само да видя, какво правят тия хора, и ето, какво ме сполете! Започнал да им се моли: “За Бога, братя, моля ви се недейте ме погубва! Може някога да имате нужда от мене.” - Добре, няма да те заколим, но ще извадим очите ти, защото видя мястото, дето заровихме парите. Ако имаш очи, ти ще намериш това място и ще ни предадеш на властта. - Ето на, сега попаднах на друга беля! По същия начин много от съвременните хора се намират пред такава “туна беля”, както казват българите. Защо? - От любопитство, искат да видят, какво се копае в гората. Как се избавил, най-после, дядо Рашко? Той казал на разбойниците: “Слушайте, аз не ви желая злото! Ако ме пуснете, ще видите, че косъм няма да падне от главата ви. Аз съм щастлив човек. Готов съм да ходя с вас цели 2-3 месеца, да ме познаете и разберете, че не съм лош човек и нямам лоши намерения против вас. Така бил арестуван дядо Рашко цели три месеца, докато най-после го освободили. Дълго време след това дядо Рашко разказваше на своите познати и на децата си тази опитност. Казваше им: “Цели три месеца дядо ви Рашко ходи заедно с разбойниците. Защо? - Да задоволя едно свое любопитство, да видя, какви дупки копаят тия хора в гората. Много от съвременните хора страдат от едно сляпо любопитство; те се интересуват да знаят, де какво се върши. Защо трябва да се интересуват? - Разбойници ще срещнете в гората. Нека разбойниците си копаят, а вие минете-заминете покрай тях, не се интересувайте от работата им. Те не ви мислят злото, но в желанието си да спасят своя живот, ще пожертват вашия.