Най-добро от всичко е човек да мине през огъня, но след това отново да оживее.

Съвременните хора вярват във всичко, но не и в онова, в което трябва да вярват. За пример, те вярват, че могат да станат богати, учени, силни, а не се спират пред мисълта, че и като богати, учени и силни могат да умрат. Не е лошо да се стреми човек към богатство, ученост и сила, но той трябва да знае, че то не е реално. Щом не е реално, то непременно ще се изгуби. Човек трябва да се стреми към онова, което не се губи. То е реалното в живота. Представете си, че двама души стоят на бойното поле и наблюдават, какво става. Единият от тях знае Божествените закони, разполага с тях и гледа спокойно, как хората се бият, как падат ранени и мъртви на бойната линия. Другият е обикновен човек, разполага с обикновени знания и, като наблюдава цялата картина, тревожи се, че еди-кой си пострадал. Щом се свърши войната, и двамата се оттеглят. Първият седи тих и спокоен, а вторият ходи натук – натам, плаче, страда за ранените, превързва раните им, но не може да им помогне. От време на време той поглежда към другаря си и се чуди, как може в такъв момент да гледа така спокойно на всичко. След това той казва на войниците: Съберете всички ранени и убити на едно място. Той се приближава към тях, запалва огън и ги изгаря. Като гледат, какво прави, всички се възмущават от неговата жестокост. Не се минава много време, от огъня започват да излизат един след друг ранените и убитите, но вече здрави, бодри, жизнерадостни. Какво е станало с тях? Те са възкръснали. Не е жесток човекът, който може мъртви да възкресява. Ще кажете, че това са приказки от 1001 нощ. Това са невъзможни неща. Невъзможното за човека е възможно за Бога. Вие виждате, как излизат от огъня здрави, бодри хора и благодарят на Бога, че са здрави, свободни от страдания. Те се радват, че влизат в новия живот, в живота на възкресението. Кое е по-добро за човека: да изгори и на пепел да стане, или да изгори и отново да оживее? Най-добро от всичко е човек да мине през огъня, но след това отново да оживее.

Влязоха в ладията,
НБ - София, 24.11.1929г.