Почувстваш ли най-малкото неразположение в работата си, спри, не продължавай повече. Същият закон се отнася и до яденето.

Ти може да имаш голяма глава, голямо тяло, големи ръце и крака, но това са само възможности. Ти може да бъдеш силен и голям дотолкова, доколкото си господар на тялото си, доколкото можеш да работиш с мозъка си, с ръцете и краката си. Ако един ден твоята ръка се откаже да ти служи, коя е причината за това? – Причината е, че ти не си господар на ръката си. Ти работиш повече, отколкото трябва, осакатяваш ръката си, правиш престъпление спрямо живите сили на природата. Някога не работиш нищо, и пак ръката ти се отказва да работи. Тя иска да каже, че не трябва да бездействаш. – Коя е мярката, с която се определя, колко трябва да работи човек? – Това се познава по приятността, с която работиш. Работи, докато ти е приятно. Като работиш така, ти си в съгласие със законите на природата. Почувстваш ли най-малкото неразположение в работата си, спри, не продължавай повече. Същият закон се отнася и до яденето. Като ядеш и дойдеш до най-сладката хапка, престани да ядеш. Като мине този момент, ти губиш разположението си, усещаш известна тежест в стомаха си. – Защо? – Преял си, т. е. работил си повече, отколкото трябва. Ако искаш да бъдеш здрав, не свършвай работата си докрай. Казваш: Трябва да свърша работата си докрай. – Не, във физическите работи трябва да остане поне малка част незавършена. Ако завършиш работите си, ти влизаш в дисхармония с общия план на природата. Първо, тя трябва да завърши работата си, после – ти своята работа. Ако завършиш работата си преди нея, ти не си в хармония, не вървиш в правия път.

Бавни и бързи движения,
МОК - София, 8.1.1932г.