Светът е училище. Щом свършим това училище, ние трябва да се радваме, че го напущаме и влизаме в Царството Божие. Светът черпи силата си от Царството Божие, от Божествения свят.

Някои моми умират от любов, но това е театър само, никаква любов не е. В това отношение те приличат на младите булки, които, като излизат от бащиния си дом, навеждат главата си, уж плачат за майка си и за баща си. Като вижда това, деверът казва на брата си: Братко, булката плаче много, да я върнем назад! Но тя казва: И да плача, водете ме напред! Има една аналогия между положението на младата булка и вашето. Когато ви изваждаме от света, за да ви въведем в Царството Божие, вие плачете, давате вид, че искате да се върнете назад. Речем ли да ви върнем назад, вие искате да вървите напред. Обичайте света, но не ходете по неговите пътища. И Бог обича света. Казано е в Писанието: „Бог толкова възлюби света, че даде своя Единороден Син в жертва, за да не погине всеки, който вярва в Него". Светът е училище. Щом свършим това училище, ние трябва да се радваме, че го напущаме и влизаме в Царството Божие. Светът черпи силата си от Царството Божие, от Божествения свят. Казва се в Битието: „В начало Бог създаде небето и земята". Това значи: В начало още Бог създаде физическия и Божествения свят.

Разбиране и съзнание,
СБ, РБ - 7-те езера, 1.8.1937г.