С мисълта си човек може да развие ония чувства и способности в себе си, които не са добре развити.

Като живее на Земята, човек разбира, че животът му е подчинен на закона за правилна обмяна на нещата: според този закон всички същества се движат между два полюса - даване и взимане. В даден момент ти или ще даваш, или ще взимаш: ако твоят приятел взима, в същия момент ти ще даваш; ако той дава, ти ще взимаш. Невъзможно е човек през целия си живот само да дава или само да взима, Природата обича да компенсира нещата. Ако не съществуваше закон за правилна обмяна, никакви отношения не могат да се поддържат. Този закон има отношение и към чувствата, мислите и постъпките на човека - например ако в даден момент една идея дава нещо на човека, друга идея трябва да взима, само при това положение идеите могат да се реализират; не се ли реализират, те внасят вътрешно смущение в човека. Не е достатъчно известна идея само да се реализира; щом се реализира, това трябва да стане по прав път, защото всяка идея, която не е реализирана по прав път, непременно ще внесе в човека известно смущение.

Три посоки,
МОК - София, 19.6.1927г.