Да няма нито един гладуващ човек, така да са будни съзнанията на хората, че всички вдовици, сираци, всичките хора да имат необходимия хляб, жилище - това значи да се изпълни Волята Божия на земята

Изисква се в света една идея да имаме всички: да няма гладуващ човек! Ние седим и мислим за поправянето на света. Да няма нито един човек гладен, да няма нито един човек, който вечерно време да си легне гладен, да вдигне очи и да каже: "Няма братство, няма човещина!" Да няма нито един гладуващ човек, така да са будни съзнанията на хората, че всички вдовици, сираци, всичките хора да имат необходимия хляб, жилище - това значи да се изпълни Волята Божия на земята. И когато народът съзнае това, то може да се приложи, по който и да е начин. Не чрез насилие да няма гладни хора в света, да има работливи хора, всички да вземат еднакво участие - тогава ще има култура на блаженства. Трябва разбиране. А сега насила някой става богат. Законът е друг. Когато единият става богат, другият става сиромах; когато единият става учен, другият става невежа. Знанието, богатството трябва да бъдат достояние на всичките хора свободно. Всеки е призван в света да знае, всеки е призван в света да бъде богат. Ако ние мислим, че не сме богати, ние сме на крив път. Несметни са богатствата, които са в нас. Но сегашният ред на нещата ни е довел до бедно положение, ние мислим, че нищо нямаме. Какво по-хубаво нещо от живота? Какво по-хубаво нещо от твоята светла мисъл? Какво по-хубаво нещо от твоите светли чувства? Няма по-хубаво нещо от това! Ти като излезеш отвън и погледнеш на изгряващото слънце, какво по-хубаво нещо от това? Чрез слънчевата светлина, чрез духането на вятъра, Бог те поздравлява. Срещнеш някого: "Добър ден!" Казва: "Откъде ме познаваш?" Англичанин ако те срещне, ще каже: "Гуд монинг!"Какво иска да ми каже? Ако в лицето на всеки един човек не можеш да видиш проявлението на Бога, ти не разбираш живота. Срещнеш куче, замаха опашка насреща. Ако в туй куче не можеш да видиш проявлението на Бога, не си разбрал живота. Казваш: "Какво размахало опашка?" А кучето ти казва: "Не зная да говоря, ако бих могло да говоря с думи, щях да кажа защо сега махам опашка." Ти като не можеш да се разговаряш с един твой приятел, размахаш се с ръката, казваш: "Сбогом, на добър път, на добър час!" Кучето, като маха опашка, те поздравлява, казва: "Накъдето отиваш, Господ живот и здраве да ти даде." Ти не разбираш - вземеш камък, хвърлиш. Кучето си отвори устата, започне да лае подире ти.

Проява на живата светлина,
НБ - София, 31.1.1932г.