Бъдете хора с фантазии.

Когато вие сте отпаднали, когато ви е обезсмислен живота, когато сте неразположен, седнете и разсъждавайте метафизически: защо си неразположен? Разисквай отвлечено върху себе си: „Баща ми и майка ми ме родиха, дошъл съм и не зная защо съм дошъл.“ Да кажем, ти си бедняк и Нямаш нито 5 пари в джеба си. Ти си кажи: „Имам възможност да стана цар, да управлявам 10 милиона хора. Не, малко са! А, 20-30 милиона.“ Ти ще кажеш, че това са фантазии. Че тези фантазии ще дойдат. А инак как ще разсъждаваш? Ще кажеш: „Нещастен съм. Беден съм.“ Разсъждавай, че стани цар и т.н. Върху тези, хубавите идеи се спирай. И тогава ще дойдеш до приказката за онзи циганин и като носил делва мляко на главата си, размишлявал как с това мляко ще спечели повече и повече и най-после дошло до царската дъщеря! И тогава от радост подскочил и строшил делвата и млякото се разляло. Този циганин счупил съда с млякото, но се оженил за царската дъщеря. Много умен е той. Добил е една идея. Някой морализира и казва: „Не бъди като циганин!“ Не, не. Този циганин го турям като много по-голям философ, отколкото много други философи, които говорят. И той е оптимист. Той си мисли да се ожени за царската дъщеря. В това отношение да направим метафизически превод: допущай, че всякога можеш да постигнеш всичко! Дали всъщност нещата са така поставени в момента, то е друг въпрос. Представи си, че имаш земя, че си свършил това и онова. Понякой път нямаш никакво образование, можеш да допуснеш, че си свършил някой университет, че си свършил по естествените науки. Че си професор и като професор, ти казваш на студентите, когато ги изпитваш: „Я, стани ти и кажи. Ти стани и кажи, и ти.“ Представи си, че си свършил по философия и пак като професор изпитваш студентите: „Я, стани ти там.“ Или допусни, че си свършил по модерните езици, че си свършил два факултета. Кажи си: „Аз съм на две места професор, имам доста ученици.“ Това положение е по-хубаво, да станеш професор по естествените науки и философия, отколкото да се убиваш с отрова. Да търсиш някое скришно място и да се убиваш. Да пишеш писмо, да те споменават. По-добре е да станеш професор. И допусни, че преподаваш. Ти казваш, че това допущане е глупава работа. Ама другото положение е престъпление в квадрат. Аз насърдчавам философията, мечтанията. За два-три часа си станал професор, но след 4-5 часа работа огладнееш и виждаш, че за професора не е наготвено и търсиш една гостилница. Тя е затворена, търсиш втора и тя затворена; трета и тя е затворена и в целия град не можеш да намериш гостилница. Професор по естествените науки и по философия, а не може да намери отворена гостилница. Тогава ще се върнеш и ще станеш професор по философия на стоицизма. И пак почни да преподаваш, докато се уреди твоето положение. И то ще се уреди. Посмей се малко. Отчаял си се, направи си една смешка, посмей се. Представи си една гостилница с 25-30 тенджери и ти седиш на масата. Но после пак се събудиш и казваш, че това не е реално. След това напиши един малък разказ: Един професор, който е свършил два факултета и още не е ял. Напечати го. И като срещнеш някого, дай му тази книжка, той ще плати. Това е реалност. И тогава седи на масата в гостилницата и ще имаш сложено паприкаш, бифтек и прочие. Но дръж в ума си тази основна идея, че има Един, Когото можеш да обичаш! Благодари, че имаш философско въображение. Философията твори, само че изисква по-дълъг процес. Ако ти силно пратиш през пространството мисъл, че си гладен, то има една вероятност, има закон, който е сигурен, който ще дойде в случай. Понякой път има изключение. Тази твоя мисъл ще се възприеме от някого. Този господин, който и да е, като възприеме твоята идея, ще каже: „Искам вън да се поразходя, искам да нагостя един приятел!“ И той си фантазира, излиза от града. Ти вървиш и си замислен. Той те среща и ти казва: „Аз разбирам философите. Ти си много замислен. Лицето ти ми направи голямо впечатление. Ела у дома!“ Ти отиваш с него у дома му, почнете философски да се разговаряте, отворите хубав, приятен разговор и той те нагости. Ето този професор на въображаемите практически учения завързва приятелство с едного през пространството. Та, затова бъдете хора с фантазии. Защото всички идеи в света са все такива почитания, които са постижими. Но време се изисква на физическото поле, за да бъде част от тях реализирана. Защото всички идеи не могат да бъдат реализирани. И ако се реализират, то краят ще бъде все малко неприятен. Но в нереализирането на идеите, като остане нещо нереализирано, то е хубаво.

Единният / Единиятъ. Основната идея на живота,
МОК - София, 26.10.1928г.