Не се срамувайте от работа и от труд. Няма по-почтено нещо от работата и от труда.

По отношение на работата, американецът заслужава похвала. Дойде ли въпрос до работа, и княз да е, той съблича княжеските си дрехи, облича работнически и започва усърдно да работи. Щом свърши работата си, измива се и отново облича княжеските си дрехи. Много американски ученици и студенти са свършили гимназия, университет и са станали професори чрез труд. Човек трябва да разчита на себе си, а не на стипендии от държавата. Не се срамувайте от работа и от труд. Няма по-почтено нещо от работата и от труда. Два случая зная в България, които заслужават подражаване. Един млад момък свършил гимназия с отличен успех, но нямал средства да следва университет. За тази цел, той тръгнал да търси някаква служба. След като обиколил всички учреждения, отдето се надявал да получи служба, видял, че освен неизпълнени обещания, нищо друго няма да получи. Той взел на заем от един приятел 200 – 300 лв., и си купил точило за острене на ножове. Той турил диплома си от гимназията в рамка, която закачил върху точилото, и така започнал да точи ножове. В скоро време той изплатил дълга си за точилото и си пробил път в живота. Друг един млад момък, студент в университета, поради крайна бедност, не могъл да свърши науките си на родителски средства и решил сам да си помогне. Той си купил четки, бои и станал ваксаджия. По този начин той спечелил симпатиите на много чиновници. Те дохождали при него да чисти обущата им, с цел да го подкрепят. Така свършил той университет и заел съответна длъжност. Гимназистът, който точел ножове, си казвал: Както мога да уча, така мога да точа ножове. Значи, докато човек не дойде до положение да точи ножове и да ваксва обуща, работите му няма да вървят напред. Следователно, при каквито положения и да се намира, човек трябва да разчита на Божественото в себе си. Той трябва да разчита и на Божията Любов, Мъдрост и Истина. Дето и да се намира човек, при каквото положение и да е, любовта всякога може да му помогне, да му се притече на помощ. Един наш брат отиде в Патагония, без никакви средства и познати. Той уповаваше само на Бога. Така се случи, че там се срещна с един българин, който го настани на работа, с добра заплата. Този наш брат има нещо добро в характера си. Той казваше: Аз съм готов на всякаква работа. Когато замина за Патагония, той беше на 50 години. Сега пише писма оттам и казва, че страданията и тук го следват, но понеже уповава на Бога, всичко понася. Оплаква се от господарката си. Господарят му бил добър човек, но господарката била сприхава, нервна, цял ден го ругае, направила го е по-долу от земята, постоянно го обиждала.

Чуха, че иде Исус,
НБ - София, 3.11.1929г.