За да се реализира една идея, или едно желание, те непременно трябва да минат през страдания, през чука и наковалнята.

Съвременните хора се оплакват от страданията си и се питат, коя е причината, че страдат. Много просто. Те страдат, защото са застанали на пътя между чука и наковалнята. Какво ще стане с тях? Ще живеят. В първо време човек не може да понася страданията, вследствие на което умира. Наистина, вие срещате много мъртви хора в света, които се оплакват, че животът им няма смисъл. Какво трябва да направят, за да осмислят живота си? Ако сами не могат да осмислят живота си, страданията ще дойдат. Ще кажете, че сте умрели вече. Страданията ще ви съживят. Колкото повече страданията шибат човека, толкова по-лесно го съживяват. Докато чукът не играе върху гърба на човека, той не мисли сериозно. Щом чукът започне да се слага върху гърба му, той започва да мисли право. Някои хора се оплакват, че нямат успех в живота си, че работите им не се нареждат добре, че не могат да постигнат желанията си. Те са на крив път. Те не знаят, че в който ден реализират желанията си, ще умрат. Като знаете това, радвайте се, че не сте реализирали всичките си желания, за да се продължи живота ви. Що се отнася до страданията, каквото и да правите, те са неизбежни. За да се реализира една идея, или едно желание, те непременно трябва да минат през страдания, през чука и наковалнята. И тъй, не е страшно човек да страда, но страшно е, когато не разбира, защо идат страданията.

Три идеи / Последният опит,
МОК - София, 27.9.1929г.