Има неща, които не зависят от нас. Ние не трябва да се бъркаме в работите, към които нямаме никакви отношения.

Казваме, каквото Господ даде, както Господ е наредил. Добре, но аз трябва да зная какво Господ е наредил. Е, каквото Господ даде. Но аз трябва да зная какво Господ ще даде. Та онзи ученик, който постъпва в първо отделение, той знае, че като го свърши, накрая на годината ще му дадат един диплом за първо отделение. Няма да му дадат за второ отделение, нито за университет. Това дете от първо отделение знае, а ти не знаеш какво ще ти дадат. В първо отделение съм, аз зная какво ще получа. Аз зная какъв диплом, с какви бележки ще получа. Според както съм се учил, такива бележки ще получа. Ако съм се учил лениво, ще получа такъв диплом, с двойки. Ако съм се учил по-долу от двойките, ще получа само колчета. Ако пък съм се учил по-долу и от колчетата, ще получа само търкалцето. Та когато Христос казва „да ви даде“, даването е един от разумните актове. Да ни се даде нещо, това очакваме ние. И трябва да ни се даде. Да ти се даде знание. Кога? Когато можеш да го използваш. Да ти се даде доброто. Кога? Когато можеш да го използваш. Да дойде любовта. Кога? Когато можеш да я използваш. Да дойде светлината. Кога? Когато можеш да я използваш. Значи всичките неща да ти се дадат тогава, когато ти можеш да ги използваш. Има неща, които не зависят от нас. Ние не трябва да се бъркаме в работите, към които нямаме никакви отношения.

Да ви даде,
НБ - София, 15.12.1929г.