Ние можем да познаем Бога само при едно голямо противоречие в живота. Тъй щото всяко противоречие е една красива възможност да познаем Бога.

Във всички велики хора силата седи във вътрешния живот, който е скрит, потаен, в него се развива Божественото. Има неща, които ние не можем да изкажем. Както и да говорим, на какъвто и да е език, пак има неща, които не могат да се изкажат, пък и не трябва да се казват. Ние не можем да изнасяме нашата свещена любов, нашата свещена вяра или нашите свещени идеи пред хората на поругание. Например аз съм забелязал, като говоря с някои възрастни сестри, те често си казват: „Дали това е истина, или не?“ Аз виждам, това е човекът. Ти изтрий малко огледалото си, за да имаш едно малко отражение. И тогава ще ме познаеш. Та казвам, ти, който си дошъл при мене, не можеш да ме видиш. Защо? Ти си дошъл при мене като при някое велико същество, като при някой Учител, и затова не можеш да ме видиш, не можеш да ме познаеш. Ти мене можеш да ме познаеш само при едно условие – когато се намериш натясно, че никой не може да ти помогне. Само тогава ще ме познаеш. А когато си най-охолен, каквото и да ти говорят, безполезно е. Само при скръбно състояние ти ще имаш една ясна представа за мене и едно истинско разположение. Следователно ние можем да познаем Бога само при едно голямо противоречие в живота. Тъй щото всяко противоречие е една красива възможност да познаем Бога. В това отношение именно аз препоръчвам страданията. Не че ги изисквам, защото те и без това ще дойдат. Питам, онзи, който създаде яйцето, защо го създаде? Кокошката защо създаде яйцето? За да не се разлее сокът на онзи скрит живот в яйцето. Питам, тази черупка вечно ли трябва да остане така? Щом яйцето се тури под квачката, тази черупка трябва да се разруши. Следователно страданието е една черупка, която ни обвива, за да не се разлее Божественото. Но щом яйцето се тури под квачката, черупката трябва да се разруши. И след време ще имаме едно пиленце излюпено. Значи след всяко страдание ние ще имаме по едно пиленце измътено. Като се махне третата черупка, ти си една птица, като се махне четвъртата черупка, ти си млекопитаещо, като се махне петата черупка, ти си маймуна, като се махне шестата, ти си човек, а като се махне и седмата, ти си нещо повече. Хората казват тогава: „Да се махне една черупка.“ Щом се махнат всичките черупки, ти ще излезеш вън и ще се яви този, който ще каже: „Аз!“ И всякога, когато малкото пиленце си покаже главата от яйцето, и кокошката го погледне, каже: „Клок-клок“, и то излиза навън. Та при страданията тези обвивки, които имате, ние не ги считаме за страдания. Те са необходими неща. С премахване на тези черупки постепенно ще се премахнат и ограниченията.

Аз съм, не бойте се!,
НБ - София, 2.2.1930г.