В живота сами ще вървите. В живота кой как дойде сам трябва да върви и да опита всичките неприятности. Неприятностите са най-хубавите работи. Те са път на живота.

Най-първо като идеш при някой извор, да се ослушате как вървят вълните. Тази вода не е никога доволна, блъска се тук-там, върви. Хиляди и милиони неприятности минава, но капките скачат, казват: „Отиваме към морето, към дома“, всички се радват, веселят се. Блъскането в камъните не го считат нещастие. И ние в живота се блъскаме. Всяко страдание е блъскане. Ако си музикант ще започнеш да пееш. Понеже не си музикант, ти се спреш и казваш: „Защо трябва да се блъскам?“ – За да идеш до морето. Понеже, искате да ви турят на автомобил, на файтон, без да се трудите вие, без никакво движение. В живота сами ще вървите. В живота кой как дойде сам трябва да върви и да опита всичките неприятности. Неприятностите са най-хубавите работи. Те са път на живота. Тази линия на неприятностите един ангел, един светия вижда Божественият път, който Бог е начертал. Вие го считате голямо нещастие. То е най-голямото щастие, което Бог може да ви даде. Само че трябва да го преминете. Втори път няма да го минете. Втори път само на картина ще го гледате. Мнозина казват: „Младите да поживеят“. Ама не може вече. Ти като си бил млад, недоволен си бил, казваш: „Това защо е, онова защо е?“ А сега казваш: „Да съм млад сега, зная как да живея“. При сегашните убеждения които имате, вие сте недоволни. Казвате: „На съм доволен. И тук го няма“. Че тук го няма. Ако мислите, че всичко е тук, то е самоизмама. То е път. Казвам: Път е този, по който можете да влезете. Представете си сега, че имате охота. Може да ви донеса една баница. Събуди се охота, искате да знаете как е направена. Аз ви я препоръчвам, аз само хваля, свиря. Вие казвате: „Да я опитам“. Казвам: След като опитате баницата, какво ще придобиете? – Някой път е по-добре да не опиташ баницата. По-голяма сила ще добиеш, ако не опиташ нещо. Има неща, не ги опитвай. Запример, хубавата баница, като я погледнеш, само от миризмата да се наядеш. Като погледнеш, ще кажеш „благодаря“.

Пътят на музиката,
ООК - София, 16.6.1937г.