Често казваме: „Бог ще ни помогне“ – това е така, но кога? Когато вършим волята Му, когато носим Неговите идеи, когато мислим само за Него. Когато отидете при Господа, не е достатъчно само да Му разправяте, че сте голям грешник, но ще му кажете: „Господи, ограбих десет вдовици и ги накарах да плачат, но всичко изправих, само сълзите им не мога да върна – сълзите им Ти ги върни, Ти оправи тази работа!“. Такива молитви имат смисъл. По този начин ви давам една загадка, върху която трябва да мислите дълго време. Когато видя, че някой плаче, аз не го съжалявам, но си казвам, че този човек е извор – нека си тече, но да мине през такова място, че всички растения да се ползват от него. Трябва да се полива! Ако човек плаче, сълзите му трябва да паднат намясто, за добро да се използват. В Писанието се казва, че Христос плакал, като влизал в Йерусалим; колко сълзи е пролял Той? Ако Христос не беше пролял тия няколко сълзи, еврейският народ щеше да бъде загубен – Христовите сълзи спасиха остатъка от еврейския народ, те запазиха религиозното чувство в тия души, те са като капките на живата вода. Някой казва: „Моите сълзи няма да паднат на суха земя“. Аз не желая сълзите ви да паднат на суха земя, нито на камък, но да паднат на такава земя, на която да принесат своя плод.