Когато говоря за вярата, подразбирам онзи велик закон, чрез който ние постепенно проверяваме достоверността на онова, което е вътре в живота, което е във вселената.

Можеш да вярваш в даден случай в това, което можеш да опиташ, да провериш вярата си. Но вяра, която не можеш да провериш, е суеверие. Вяра, която можеш да провериш, то е вяра. То е закон за ума. Следователно, когато говоря за вярата, подразбирам онзи велик закон, чрез който ние постепенно проверяваме достоверността на онова, което е вътре в живота, което е във вселената.

Животът,
НБ - София, 9.6.1940г.