Казвам: Щом намислиш да правиш нещо, направи го веднага, не отлагай.

Какво се иска от сегашните хора? – Прилагане. Те знаят много неща, но прилагане им липсва. И окултните ученици имат много знания, но са слаби в прилагането. Вие изучавате френология, физиогномия, хиромантия, астрология, но малко прилагате. Например някой обича да отлага нещата. Иска да направи нещо, но казва: Утре ще го направя. На другия ден пак отлага. Ден след ден отлага, докато един ден се обезсърчи, че нищо не е постигнал. Така остават задачите нерешени. Казвам: Щом намислиш да правиш нещо, направи го веднага, не отлагай. Имаш желание да свириш: започваш и прекъсваш. Искаш да отидеш на екскурзия: тръгнеш, вървиш до едно място и се връщаш, не стигаш до определената цел. – Защо? – Спъва те нещо. Махни това, което те спъва. Ако не го махнеш, всякога ще започваш и никога няма да свършваш. Ще стигнеш до едно място и ще кажеш: По-нататък не отивам. Според някои спънките са в реда на нещата. – И те имат смисъл, но ако се преодоляват. Учените го оправдават с наследствеността. Казват: Това е наследствена черта. – Какво от това? Щом съзнаваш, че тази наследствена черта те спъва, извади я навън. Ако е в петата, извади я оттам; ако е в някой мускул, и оттам я извади. Всяко чуждо нещо в организма трябва да се извади навън. Спъва те една мисъл, извади я навън; спъва те едно чувство, извади го навън. – Има причини за това. – Махни причините. – Спъва ме нещо в характера ми. – Извади навън това, което те спъва. Това е една от работите на окултния ученик.

Тънки и дебели линии,
МОК - София, 2.9.1932г.