Всеки човек има желание да бъде особен, да се отнасят хората с него внимателно. Това е естествено желание и лесно постижимо. Какво се изисква в този случай? Да оградят човека добре и отвреме-навреме да го поливат с малко водица. В това отношение човек е подобен на малко, нежно цвете. Следователно и той се нуждае от това, от което и цветето. Обаче съвременните хора са внимателни главно към тия, които са се проявили в нещо: били те поети, писатели, музиканти, художници, философи, учени, велики майки и т.н. Тези хора чувстват това внимание и се повдигат. В този смисъл обществото може да повдигне човека, но може и да го понижи. Колективният ум на хората може да вдъхнови човека, а може и да го понижи. Това се забелязва особено с вярващите, с хора, които са се отделили от общия път на живота. И тогава, за да не бъдат смачкани от колективната мисъл на хората, те трябва да бъдат свързани със силите и законите на живата природа и с тях да работят. Ако това не могат да направят, те трябва да се свържат направо с Божественото съзнание, да апелират към Бога, Той да ги подкрепи. Кое е по-добро за човека: да познава силите и законите на природата и да ги владее, или да познава Бога? Най-великото нещо за човека е да познава Бога.