Колкото повече скулите на лицето се издават, а бузите хлътват навътре, толкова по-слаба е стомашната система на човека. Когато стомашната система е слаба, човек се поддава на песимистични състояния. Това се дължи на факта, че храносмилането не става правилно. Щом храната не се смила добре, и кръвта не може правилно да се пречиства. Тогава в организма на човека около ставите се натрупва полуорганическа материя във вид на утайки. Тези неправилности в организма създават неразположения на духа и човек започва да мисли криво. За да не изпадате в песимизъм, чрез силата на волята си вие трябва да работите за подобряване на стомашната си система. Гледайте се в огледало и работете с мисълта си, докато изправите мускулите на лицето си. Мускулите на лицето трябва да бъдат пластични, да изразяват и най-малките прояви на вътрешния, душевния живот на човека. Ако лицето не изразява душевния живот на човека, то е подобно на маска. Това е анормално изражение на лицето. Изразителното лице външно може да е спокойно, но същевременно то изразява вътрешния живот на човека. Всеки момент съзнанието на човека трябва да е будно, да контролира мускулите на лицето, за да не се отпущат. Всички мускули са създадени от разумни сили. Ако един мускул само е атрофирал, човек се лишава вече от действието на една разумна сила в своя организъм. Всички мускули, всички нерви, артерии са създадени от разумни същества. Всяко нарушаване или прекъсване функциите на тия мускули, нерви и артерии води към дисхармония в живота. Хармонията в живота се обуславя от правилната функция на всяка клетка, на всеки уд в човешкия организъм. Като знаете това, не се стремете да отричате значението на малките неща в живота. Всяко нещо, което Разумната Природа е създала, е на мястото си и не може да се отхвърли. Има неща, без които може, но има неща, без които не може. Например човек не трябва да има гуша, не трябва да има слаб стомах и не трябва мускулите на лицето му да са хлътнали. Природата не обича скелети. Даже камъните тя облича с мъх и лишеи. Затова, каквото ви липсва, ще гледате да го придобиете. Каквото Природата ви е дала, ще гледате да го задържите. Една от задачите на ученика е да работи върху лицето си, да го направи изразително. В изразителното лице има черти, които никога не се менят. Обаче всички мускули около тях са в постоянно движение. Лице, по което всеки може да чете, представлява добре написана книга. При един виден френолог дошъл един господин, който го помолил да му каже нещо. Френологът пипнал тук-таме главата му и казал: „Ще ме извините, господине, но нищо не мога да ви кажа.“ – „Защо?“ – „Много ситно е писано върху главата ви, не може да се чете.“ Човешкото лице и човешката глава представляват книги, върху които Природата е писала с красив и четлив почерк. Който погледне лицето или главата на човека, той трябва да прочете нещо, което да го зарадва, и като го прочете, да каже: „Прочетох една страница от една велика книга и останах доволен.“ Радвайте се, когато лицето ви се мени, когато мускулите изразяват вътрешните промени, които стават във вас. Всяка промяна на лицето е израз на живот. Лицето е израз на човешката душа. Красивото, изразително лице дава импулс за работа, за наука, за изкуство, за поезия и т.н. Красивото лице изключва всякакъв песимизъм. Лицето на човека може да се изкриви от страдания, но временно само. Когато човек осъзнае, че страданията са благо за него, той постепенно изправя лицето си и го довежда до онази красота, към която се стреми.