Щом се усъмни в Първата Причина, човек се отделя от Нея. Щом започне да мисли лошо за хората, той пак прекъсва връзката си с Божественото съзнание.

Закон за цялото и закон за частите. Законът за цялото включва в себе си закона на частите, но законът на частите не може да обхване закона на цялото. Законът на частите може да има някои специфични закони, които да не се отнасят към закона на цялото, но всички закони на цялото са едновременно и закони на частите. Тъй щото, добър човек е онзи, който функционира правилно в Божествения организъм. Ако човек вярва в любовта на Бога, той трябва да вярва, че по естество всички хора са добри. Това е отношение към цялото, което същевременно трябва да бъде закон и за частите. Който вярва в Бога и Го обича, той трябва да има същите отношения и към хората. Вън от цялото, човек не може да обича. Това значи: докато ръката на човека е свързана с тялото му, тя може да работи, да прави добро, да милва хората. Откъсне ли се от цялото, тя престава да бъде добра - не може вече да изпълнява своите функции. Следователно, докато човек е свързан с цялото, с Божествения организъм, той функционира правилно, изпълнява всички негови заповеди. Този човек е добър, любещ. В който момент човек се откъсне от общия организъм, от цялото, и престане да изпълнява неговите заповеди, той губи своите качества, губи доброто в себе си. Той не може да бъде вече полезен нито на себе си, нито на окръжаващите. Отделянето, откъсването на човека от Божествения организъм наричат „грехопадение“. Това отделяне е отчасти само подобно на отделянето на ръката от човешкия организъм. Откъсне ли се веднъж ръката от тялото, тя не може вече да се прилепи. Обаче, човек може повторно да се прилепи към Божествения организъм. Както вещият хирург може да залепи обелената кожа на ръката на човека и да я направи да зарасне, така всеки човек се прилепва към Божествения организъм и продължава да се храни от Него. Отделянето на човека от Първата Причина, от Божествения организъм и връщането му отново към Него, е въпрос на съзнанието. Тия процеси се изживяват в съзнанието, затова човек винаги трябва да бъде буден. Няма ли будно съзнание, той всеки момент може да прекъсне връзката си с Божественото съзнание. Щом се усъмни в Първата Причина, човек се отделя от Нея. Щом започне да мисли лошо за хората, той пак прекъсва връзката си с Божественото съзнание. И тъй, ако намерите, че някой човек е лош, знайте, че той се е отделил от Божествения организъм, затова направете опит да му помогнете отново да се прилепи към Него. Щом се върне на мястото си, той моментално става добър. Това значи да обърнеш човека към Бога. Когато искате да обърнете човека към Бога, вие трябва да поставите съзнанието му на мястото, отдето се е отделило. Всяко нещо трябва да се постави на мястото си. Постави ли се, хармонията сама по себе си се възстановява.

Постоянни и непостоянни величини,
ООК - София, 21.11.1928г.