Между мислите на смирения и Божествените мисли има известен паралел, благодарение на което смиреният се ползва от знанията на Бога естествено, без никакви усилия. Горделивият прави усилия да постигне Божественото знание, но не успява.

Когато казваме, че в живота всичко е постижимо, разбираме, че между човешкото и духовното, между духовното и Божественото съществува известно отношение, известен паралел. Дойдем ли до непостижими неща, това показва, че паралелът е нарушен, т.е. между човешкото и Божественото е настанала някаква дисхармония. Някой има амбиция да стане учен човек и мисли, че това е Божествено качество. Амбицията е подтик в човека да постигне нещо, но не е резултат на Божествения паралел, който включва основните правила на живота. Само смиреният човек спазва тези правила. В духовния свят смирението е мярка, която определя разстоянието между успоредните линии. Смирението е качество, но същевременно е мярка за определяне разстоянието между успоредните линии. От това разстояние зависи хармонията, която съществува между мислите, чувствата и постъпките на човека. Между мислите на смирения и Божествените мисли има известен паралел, благодарение на което смиреният се ползва от знанията на Бога естествено, без никакви усилия. Горделивият прави усилия да постигне Божественото знание, но не успява. Той придобива известно знание, но не става учен. Той не може да стане истински учен, понеже е нарушил паралела между Божественото и човешкото в себе си. Гордостта представя сушата в живота. Какво може да расте на суша? – Нищо. Каква идея може да расте на суша? За да растат и да се развиват, идеите се нуждаят от слънце, влага и хранителни елементи. Гордостта е причина за пропадането на някои религиозни системи; тя е причина и за пропадането на религиозни и на светски хора.

Смирението,
МОК - София, 27.4.1928г.