За да има хармония между ума и сърцето на човека, той не трябва да се държи по-дълго време на единия, или на другия крак.

Казвате: как трябва да живее човек, че между сърцето и ума му да има хармония? За да има хармония между ума и сърцето на човека, той не трябва да се държи по-дълго време на единия, или на другия крак. По движенията на човека, по хода му можете да познаете, дали той е благочестив, или не, дали е крадец, или не. Изобщо, всичко, каквото човек мисли и чувства, се отразява върху хода му. В движенията, в хода на човека са отбелязани не само сегашните му черти,но и такива, които той носи от миналото. Някой върви и подхвърля краката си ту на една, ту на друга страна. Това са атавистически прояви на миналото. Човек трябва да ходи правилно. Той трябва да внимава в движенията, в стъпките си и да се коригира. — Ама не е ли позволено да ходя, както искам? — Щом искаш, всичко ти е позволено, но трябва да знаеш, че лошите последствия на кривите ти постъпки и движения ще те следват. Никой не може да избегне последствията на своите постъпки. — Ама не мога ли да пиша, както искам? — Не можете. За писмеността има правила, които трябва да се спазват. Всяка буква трябва да се постави на мястото си. Не се ли постави на мястото си, написаното от вас няма да има никакво съдържание. Съществува наука за ходенето, която днес мнозина изучават. От походката на човека се съди за неговите мисли и чувства, за въпросите, които го занимават, за неговия произход, за неговата чистота и т. н. Изобщо, целият характер на човека е описан в хода му. Който разбира тази наука, той всичко може да чете. Това показва, че няма нищо скрито-покрито в света. Хиромантикът чете по ръката, а онзи, който разбира науката за движенията, чете по хода на човека. И простите хора, които се ползват от житейската си опитност, познават нещо по хода на човека и затова казват: „Който много бърза, той назад остава".

В живота,
ООК - София, 6.7.1927г.