Ако искате да се ползвате от живота, никога не си съставяйте план, как да живеете, нито определяйте посоката на движението си. Който се опитва сам да определя посоката на своето движение, без да иска, той поддържа в себе си идеята, че е създател на живота. Който е създал живота, той сам е определил посоката на неговото движение, както и тази на своя живот. Водата сама може да намери своя път. Щом изтича от някой извор, тя сама ще намери пътя си. Изворът сам намира своя път. Като тече надясно и наляво, нагоре и надолу, водата си пробива път и отива към морето. Дето и да отива, тя все избира правия път. Даже и да спре за известно време, или да направи някакъв завой, тя пак не е в лош път. В това отношение човек мяза на извор. Като намери Бога, той се радва, върви в правия път и мисли, че може да направи всичко. Като се натъкне на известни препятствия, той започва да криволичи надясно-наляво и, ако не намери лесно пътя си, казва, че работата му няма да върви. Вие мислите, че работите ви трябва да вървят по права линия, без никакво криволичене, и като срещнете първото препятствие, веднага се обезсърдчавате и намирате, че животът няма смисъл. Това е неразбиране на живота. Човек може да криволичи, да извива надясно-наляво, но всякога да държи в съзнанието си правата насока на своето движение. Докато държи в съзнанието си правата насока на своето движение, човек е в правия път. Изгуби ли тази насока в съзнанието си, той сам се ограничава и започва да се безпокои, че е изгубил насоката на своето движение.