Колкото по-големи стават мъчнотиите, толкова повече човек се смирява. Условията на живота изискват от човека смирение. Ако не се смири, той не може да използва условията на живота.

В живота правият път е неизменен. Под „прав път“ разбираме тесния път, по който може да върви само един човек. Значи за всеки човек е определен специфичен тесен път, по който трябва да отиде при Бога, т.е. при центъра на живота. Всички хора се движат по периферията, но всеки тръгва от специфична точка, определена от него, и се движи по един от радиусите на кръга. Всеки радиус представлява специфичен път, по който човек се движи. Като се движи кръгът, с него заедно се движат и всички хора. Всеки радиус представлява известно условие. Като се движи към своя идеал, първоначално човек пристъпва бавно и спокойно. Той казва: „Не искам да се кривя, да се покланям към земята. Искам да запазя правото си положение“. Обаче, колкото по-нагоре се качва, пътят става по-стръмен и човек, ще не ще, започва да лази, да се покланя на една и на друга страна. Значи, колкото по-големи стават мъчнотиите, толкова повече човек се смирява. Условията на живота изискват от човека смирение. Ако не се смири, той не може да използва условията на живота. Ще кажете, че достойнството на човека не позволява да се покланя. Наистина, не е достойно за човека да се покланя, но на равно място. Обаче дойде ли до някоя стръмнина, той трябва да се поклони. Стръмнините представляват мъчнотиите в живота, пред които човек неизбежно трябва да се поклони. Когато се поклониш на една стръмна канара, тя оживява и ти показва тясната пътека, през която трябва да минеш. Ако не я поздравиш, тя ще се затвори за тебе, т.е. никакъв път няма да ти покаже.

Специфична работа,
ООК - София, 15.4.1931г.