От Божествено гледище на Любовта трябва да се отговаря с Любов.

Като говоря за Любов към Бога, аз имам предвид проявата на Любовта като принцип, а не като чувство, което, само по себе си, е преходно. Като обичате някого, вие сте готови на големи жертви за него: храните го, обличате го, пращате го на училище да учи, но това още не е Любов. Казано е, че Любовта ражда живота. Значи, да любиш някого, това значи, да го освободиш от смъртта, от всички ограничения. Ограниченията, от които човек страда, са резултат на човешкия живот. Ето защо, докато не излезе от човешкия живот и влезе в Божествения, човек няма да разбере, какво представя идейната Любов. Щом не може да разбере идейната Любов, човек не може да се ползва от благата на живота. Той ще бъде потопен в тях, без да може разумно да ги използва. Какъв човек е този, който е потопен в блага, а не може да се ползва от тях? Той е човек, който не обича да работи, нито да учи. За да придобие известни блага, човек трябва да работи. За да придобие нещо, човек трябва да има Любов в себе си. Слугата може да придобие нещо от господаря си, ако го обича. Какво правят хората, когато обичат някого? Те му се радват, посрещат го добре; ако получават писма от него, те ги четат и препрочитат по няколко пъти. Не обичат ли някого те не го приемат в къщи, не му се радват; получат ли писмо от него, те веднага го изгарят. Като изгарят писмата му, с това те искат да кажат, че неговите чувства се нуждаят от огън, т.е. от пречистване. Когато се изгори, Любовното писмо отива в невидимия свят, между разумните същества. Те разглеждат праха на това писмо, анализират го и се чудят, защо хората на земята приемат една Любов, а друга не приемат. От Божествено гледище на Любовта трябва да се отговаря с Любов. Не се ли отговаря на Любовта с Любов, това показва, че има някакви причини. Човек трябва да изучава тия причини, да си обяснява правилно явленията в живота.

Идейната обич,
ООК - София, 12.3.1930г.