Едно учение може да бъде златно и безплодно, едно учение може да се състои от семена и ако ги посеете, тия дръвчета да образуват своите плодове. Следователно аз искам всички да вкусите плодовете на туй Божествено учение, което проповядвам.

Да констатирате моите думи дали са прави или не, това не е философия, защото аз полагам това учение на един велик опит, не искам вие да констатирате, то е въпрос на опит. Не питам: „Право ли е или не?“ Ако аз дойда при вас и ви донеса в две съндъчета семена, в две златни съндъчета, еднакво изработени, напъстрени, нашарени, и казвам, че в едното съндъче има такива и такива семена, тия семена вие ще ги посеете във вашата градина при такива и такива условия и ви давам всички наставления, и казвам: и в другото съндъче има семена, но те са пръст, златен пясък – вие не знаете още, но ви казвам, – другото е със семена, но аз зная, че то е златен пясък. Казвам ви: другото е със златни семена, те са особени семки, при които ще излязат особени резултати. Ако вие посеете семената от двете съндъчета, какви ще бъдат резултатите? Едно учение може да бъде златно и безплодно, едно учение може да се състои от семена и ако ги посеете, тия дръвчета да образуват своите плодове. Следователно аз искам всички да вкусите плодовете на туй Божествено учение, което проповядвам. И тогава, когато вкусите тия плодове, на мен ще бъде приятно. Туй Божествено учение не зависи, не се обуславя от златното съндъче, понеже последното е случайно. Може тия семена да ги туря в някое просто съндъче, може да изкажа една велика истина в прекрасна поетическа форма, мога да говоря и поетически, аз съм способен да говоря поетически: по природа съм поет; и музикално мога да говоря: по природа съм музикант; и философски мога да говоря, защото по природа съм философ, но някой път предпочитам да говоря с грешки като децата: по-хубаво е това, защото да се говори на земята с грешки, е по-добре, а на небето да се говори съвършено, е по-добре. На земята съвършено да говориш, значи да правиш грешки, а на небето с погрешки да говориш, значи да бъдеш несъвършен. Ще ви кажа сега защо на земята трябва с погрешки да говорим: на земята, като направиш една къща, не трябва да я напрвиш херметически затворена, без аралък, а с големи дупки, че вечерно време, като дойде някой беден човек, да може да влезе. Понеже си заспал, като чука, не може да влезе, но като намери тази пукнатина, да каже: „Слава Богу, намерих“. Затуй в моите беседи оставям големи пукнатини, за да може да влезе някой човек вкъщи, защото някой път не съм вкъщи, а слугите са заспали, тъй че за да влезе, оставям пукнатини. Разбирате ли тази философия? Туй е фигура на речта, от ония фигури из „Хиляда и една нощ“. Впрочем такива къщи в България поне няма направени, нито в Англия, нито в Индия, никъде по света няма направена такава къща, за каквато ви говоря, с пукнатини, никъде по света. Следователно, като един факт тя не съществува, но съществува като една вероятност, математическа вероятност. А пък когато тази математическа вероятност може да се изпълни, става математическа надежда. Защото има математическа вероятност, математическа вяра и математическа надежда. Математиците казват: „Когато всички условия са тъй благоприятни, верни, и няма изключение, то можеш вече в аванс да вземеш печалбата“ – това значи математическа надежда. А когато тази математическа вероятност е малко проблематична и един от елементите е несигурен, тогава ще чакаш да се получи, за да вземеш колкото ти се пада.

Не правете никому насилие, нито оклеветявайте!,
НБ - София, 4.6.1922г.