Любовта трябва да внесе живот, трябва да ни освободи от робство. Ако любовта тебе те освобождава от ония връзки, от ограничения, от грешни състояния, от онова глупаво състояние и даде смисъл на живота, ти си намясто.

Една мома на двадесет и две години дванадесет години боледувала от нервна болест. Един ден иде вкъщи един млад момък, поглежда я, и тя го поглежда, поусмихват се, нищо не си казват, но тази болна мома се влюбва в него. Тя става от кревата, облича се - вече образът на момъка е в нея. Този момък само като я поглежда, тя става. Кой беше този, я ми кажете. Законът на любовта е това. Сменя се състоянието, болезненото състояние се сменя, иде едно здравословно състояние. Тя става и казва: "Аз може да ходя." Да го изтълкувам правилно: аз може да ходя, както той ходи. Той вече в ума й седи, облича се и все за него мисли. Значи той е свързан с ония живи сили, с хубавото, красивото. Това, което в даден случай повдига човека от едно болезнено състояние, то е законът на любовта. Може да го наречете закон на живата природа. Природата, това е любовта, това е Господ, това е Духът Божи, но това е същината на живота. Трябва човек да обича. Когато обичаш, това трябва да бъде свещен закон. Да се срамиш само в едно нещо: не излагай любовта на позор. Да не те е срам, че обичаш, но да те е срам, че излагаш любовта на позор, да излагаш свещените работи на позор. Казва: "Не давайте свещените работи на свинете." Любовта ти не трябва да позориш. Единственото нещо, което в тебе не трябва да позориш, то е любовта. Научиш ли да не позориш любовта, ще дойде мъдростта, истината, всичко това ще дойде отпосле. Та казвате сега: да не позориш истината. Ти, докато позориш любовта, не познаваш пътя на мъдростта, не може да познаваш и истината. Като влезеш там, ще правиш същите погрешки и в пътя на истината, като влезеш, ще правиш същите погрешки. Казвам, когато видиш някой човек в пътя на любовта, ще считаш този път за свещен, този път не го критикувай. То е Божественият метод. За тази болната мома ще кажат - тя не си гледа болестта, тръгнала по любовни работи. Ако тази любов тебе те спасява, добре. Де е злото? Любовта трябва да внесе живот, трябва да ни освободи от робство. Ако любовта тебе те освобождава от ония връзки, от ограничения, от грешни състояния, от онова глупаво състояние и даде смисъл на живота, ти си намясто.

Спорни въпроси,
ООК - София, 10.4.1929г.