Щом сте дошли на планината, вие трябва да бъдете много внимателни, да не разваляте реда, който виждате тук. Всеки камък, всяко цвете са поставени точно на мястото си. Има някои камъни, които са вън от реда на планината, тях можете да местите, но не и ония, които са наредени по план, приложен от Разумни същества. Който спазва реда и порядъка по високите планински места, той може да възпитава съзнанието си. Много неща може човек да научи от цветята. Като възпитава съзнанието си, той става самостоятелен; за да бъде човек самостоятелен, стъпките му трябва да бъдат оправени от Бога. Да бъдат стъпките на човека оправени – това не значи да върви по права линия като войник, но да избира път за стъпките си, да не тъпче цветята и да не разваля картините на Природата. Като пазите цветята, вие се свързвате с ония Разумни същества, които работят върху тях; щом ги тъпчете, вие не вървите по Божиите пътища. Това не трябва да ви плаши, да не смеете да вървите по планините; внимателни бъдете – това е важно. Има цветя, върху които и да стъпите, лесно се оправят, но има цветя с крехко, нежно, неустойчиво стъбълце – те лесно се смачкват и след това не могат да се съвземат. Не тъпчете цветята, бъдете внимателни към тях, ако искате да се самовъзпитавате. Колкото по-правилно вървите в пътя, толкова повече души ще ви помагат. Най-малко девет души идват в помощ на онзи, който изпълнява волята Божия – те идват от полето на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на Правдата, на Добродетелта и т.н. Щом девет души се заинтересуват от човека, след тях идват и други души, все от висши светове, и той вижда вече как неусетно работите му се нареждат една след друга. Само при това положение животът на човека се осмисля. Когато човек се чувства сам, немил-недраг, изоставен от приятели, от близки, той не разбира Божиите закони, нито Бога познава. Сега от всички се иска да учите, да събудите душата си.