Когато избират някого за министър председател, не трябва ли той, преди да заеме властта, да призове името на Господа? Ако Го призове, той ще управлява сто пъти по-добре, отколкото сега.

Сам по себе си, човек е един извод, зад който седи цялата природа. Той е като фон, зад който изпъква цялото. На този фон човек изпъква като главно лице. Всички минерали, растения, риби, птици, млекопитаещи са сенки на човека, а самият човек е Божественото в него. Казвате: Ние не се нуждаем от сенки. Не, без сенки не може да се даде израз на образа. Без сенки животът не може да се прояви. Ако не познавате животинското, не можете да познаете и човешкото. Ако не познавате животните, не можете да познаете растенията. Ако не познавате растенията, не можете да познаете минералите и т. н. Ако не познавате разумното, не можете да познаете и себе си, т.е. Бога, Божественото начало в себе си. Ако човек не познава Бога, това велико, необятно начало, нищо не може да познае. Бог е обширна идея, за която най-малко трябва да се говори. Според мене, човек трябва само един път в живота си да произнесе това свещено име. Впрочем, това не е още същинското име на Бога. Аз произнасям същинското име на Бога само един път в годината, и когато Го произнеса, душата ми се отваря, като през месец май, и се изпълва с свещен трепет. Само при това положение, човек придобива сила и живот в себе си и е готов да работи, както за своето благо, така и за благото на своите ближни. Загубено е днес името на Бога, и всеки трябва да Го намери. В това седи смисъла на живота. Хората не знаят името на своя Баща. Ако попитате съвременните християни за името на своя Баща, и те не Го знаят. Някой казва, че Го знае. Ако е така, радвам се, но не искам да го изкушавам, да го изпитвам. Друг казва, че е забравил това име. Ако синът е забравил името на баща си, може ли да очаква някакво наследство от него? Когато хората казват, че името на техния велик Баща е Бог, те се лъжат. Никакво име не е това. Казано е в Писанието: „Призови ме в ден скърбен". С какво? С Неговото име. Ако знаете името на Бога, всякога можете да Го призовете, а не само в ден скърбен. Когато избират някого за министър председател, не трябва ли той, преди да заеме властта, да призове името на Господа? Ако Го призове, той ще управлява сто пъти по-добре, отколкото сега. Ако един цар призове името на Бога, той ще управлява сто пъти по-добре, отколкото сега. Ако един учител призове името на Бога, и той ще преподаде своята наука десет пъти по-добре, отколкото сега я преподава.

Помаза ме,
НБ - София, 18.3.1928г.