Усещате ли приятност в мъчнотиите, вий сте здрав. То е моя диагноза. Усещаш ли неприятност, когато си нещастлив, ти си болен човек.

Лекарят, където ходи, само болести вижда. То е едностранчиво развитие на човека и психология на лекарите. Те вървят по един анормален път. Лекарят трябва да знае в какво седи здравето. Те казват: „Този човек е анормален.“ Коя е нормата за здравия човек? Ако е яденето – най-хубаво яде прасето. „Ама, казва, той е индиферентен.“ Индиферентността не е един признак за здравето. Болните хора са индиферентни. Здравият човек се интересува от всичко в живота. В него всички чувства, волеви действия са нормално развити, той диша живот – енергия. Той не се безпокои. Когато срещне едно препятствие в живота, усеща голямо удоволствие, както един юнак, който среща един противник, с когото се бори. Тъй, както математиците, те са смели хора – като му зададеш една задача, казва: „Дай ми сложна задача.“ То значи юнак. Насреща му седи трудна задача, ама той се бори – безстрашлив. А онзи, страхливият, на него му треперят краката. „А, казва, няма да може.“ Хване се за главата. Има хора, които рисуват, казват: „Тази картина не мога да нарисувам.“ А някой веднага вземе и я нарисува – то е здрав човек. В него има едно знание, усеща приятност в мъчнотиите. Усещате ли приятност в мъчнотиите, вий сте здрав. То е моя диагноза. Усещаш ли неприятност, когато си нещастлив, ти си болен човек.

Образи на реалността,
МОК - София, 10.4.1927г.