Често аз ви давам най-хубавите идеи, а вие се стеснявате от тях. Аз ви давам право да разполагате с тях. Идете да проповядвате. Продавайте тези идеи, и каквото спечелите, ваше е.

Някога живял един богат, прочут граф. Случило се, че изпаднал, останал без пет пари, но понеже бил честолюбив, не се решавал да поиска помощ от никого. Той гладувал няколко деня, но графското достойнство не му позволявало да иска помощ. Най-после му дошло на ума за един негов приятел музикант. Отишъл при него и му казал: Слушай, приятелю, ти знаеш, че съм от високо произхождение. Но тъй дойде работата, че днес съм изпаднал. Можеш ли да ми услужиш с 10,000 лева? Музикантът си потъркал ръцете, замислил се и му отговорил: На драго сърце, ела с мене. Двамата излезли на площада. Музикантът казал: Аз ще свиря тук, а ти ще събираш парите. – Как, аз да събирам пари? Толкова да се унижа? – Не се смущавай, аз съм знаменит музикант. Всички мен ще гледат, а на теб никой не ще обърне внимание. Значи, музикантът има смелостта да излезе на площада да свири за обеднелия граф, а той не е готов да събира пари за себе си. Много от сегашните християни, както и от моите слушатели, се срамуват да събират пари. Аз съм готов да свиря на площада за тях, а те се стесняват да събират пари за себе си. Те казват: Как, на площада да събираме пари? – За вас е това. Често аз ви давам най-хубавите идеи, а вие се стеснявате от тях. Аз ви давам право да разполагате с тях. Идете да проповядвате. Продавайте тези идеи, и каквото спечелите, ваше е.

По-леко ще бъде наказанието,
НБ - София, 5.11.1922г.