Човек трябва да съзнава, че е дошъл на земята, първо да слугува, а после да благува.

Казвате: Защо Бог е създал светът така? Защо е внесъл страданията в живота? – Това са въпроси и разсъждения, останали от онзи философски жаргон, който е съществувал от преди хиляди години насам. Според този философски жаргон, всички хора казват, че животът няма смисъл, че правда не съществува в света, че Бог не гледа еднакво благосклонно към хората, че праведните били привилегировани, а грешните пъшкали под тежестта на своята карма и т. н. Какво нещо е кармата? Едно време карма не е съществувала. Хората сами създадоха своята карма, и ако вървят в правия път, кармата им, сама по себе си, ще се махне. Битието, в което живеем, има свои привилегии, но има и свои задължения. Човек трябва да съзнава, че е дошъл на земята, първо да слугува, а после да благува. За тази цел, той трябва да намери опорната точка на своя организъм, на своето сърце и на своя ум. Когато някой казва, че за него Бог е Баща, от Когото получава всичко, каквото пожелае, той се намира в положението на дете, което познава баща си по това, че каквото пожелае, получава. И наистина, каквото пожелае детето – пари, дрехи, обуща, играчки, книги – всичко получава. И съвременните хора проповядват за Бога, но на техните молитви не се чува ни глас, ни ослушание. Защо молитвата им не се чува? Защото не се молят на истинския Бог.

Променява времената,
НБ - София, 24.2.1929г.