Тъй щото, понеже ние сме в света на увеселение, като се върнем от увеселението, трябва да развържем лодката си. Ако не я развържем, ще видим, че каквито усилия и да правим, ние няма да постигнем целта, към която се стремим.

Сега ще ви приведа един пример, да видите кое е онова, което спъва хората. Един от английските кръстосвачи, параходи, спрял на едно пристанище на Ориента. Английските моряци обичат понякога да слизат в града на това пристанище, да се повеселят малко. Като слезли, те вързали лодката на пристанището и отишли в града. Като се върнали, те били доста весели, забравили да развържат лодката от брега. Цяла нощ гребали и мислили, че пътували. На сутринта обаче, те видяли, че се намират на същото място, на брега на пристанището. Казвам: Това не показва, че хората не правят усилия, но въпреки усилията им има нещо, което ги връзва. Трябва да се развържете. Връзването е до време. Щом моряците стигнат до пристанището, лодката трябва да се развърже, за да върви. Тъй щото, понеже ние сме в света на увеселение, като се върнем от увеселението, трябва да развържем лодката си. Ако не я развържем, ще видим, че каквито усилия и да правим, ние няма да постигнем целта, към която се стремим.

И не можаха на това да му отговорят,
НБ - София, 14.11.1937г.