Едно трябва да знаете: Истината става понятна само тогава, когато между всички неща съществува единство. Истината е само една!

„Истината ще ви направи свободни”. Да придобиеш Истината, това подразбира вътрешно знание, вътрешно разбиране на живота. Свободата е потребна за проявяването на живота, но в това проявяване има ред противоречия. Представете си, например, че вие срещате на улицата един човек красив, снажен, силен. Дето и да се яви всред обществото, на всички обръща внимание. Той се радва, мисли си, че като него други няма. Докато неговата красота не е засенчена от друг, той е щастлив. Дойде ли, обаче, друг, по-красив от него, щастието го напуща, той вече остава на втори план. Красотата и силата на по-хубавия човек хвърлят тъмно петно, сянка върху съзнанието на първия, и той остава недоволен. От философско гледище, коя е причината за недоволството в дадения случай? Сега ще ви изнеса друго противоречие, което се среща в живота. Вървите по улицата и виждате един грозен, слаб човек. Дето мине, на всички обръща внимание; всички му се смеят, подиграват го. Този човек разбира това и страда, скърби. По едно време, отнякъде се задава друг човек, още по-грозен от първия, и всички спират погледа си върху него. Тази голяма грозота произвежда радост в душата на по-малко грозния човек, и той си казва: „Аз мислех, че съм най-грозният човек в света, а то, имало и от мене по-грозни”. Питам: защо красотата и силата на човек, по-красив от вас, ви произвежда скръб? И защо грозотата и безсилието на човек, по-грозен от вас, ви произвежда радост, вместо съжаление? Това са въпроси, с които вие трябва да се справите. Това са положения, които съществуват в свят, дето отсъства свободата. Казвам; когато намерите, че някой човек е по-красив от вас и страдате или когато намерите, че някой е по-грозен от вас и се радвате, това показва, че разглеждате нещата разединено, без никаква връзка между тях. Схващате ли предметите и явленията в живата природа разединено, те не водят към една обща цел. Едно трябва да знаете: Истината става понятна само тогава, когато между всички неща съществува единство. Истината е само една! Ще ви приведа един пример за изяснение на тази мисъл. Представете си, че хиляди хора, жадни, със засъхнали гърла, вървят по един общ път и пристигат до голям извор с чиста, кристална вода. Всички тия хора едновременно се зарадват на извора. Защо? – Понеже всички могат свободно да се настанят около извора и да уталожат жаждата си. Всички могат да участвуват едновременно в тази обща радост. Та когато говорим за Истината, ние подразбираме, именно, целокупността в схващане на нещата и идеите. Истината означава такова нещо, от което всички могат да се ползват и пред която всички се чувствуват свободни. От какво? – От жаждата, която до този момент ги мъчеше. Още от какво се освобождават? – От вътрешното безсилие, което жаждата им причиняваше. Мнозина си правят заключения, като казват: „Не струва да се говори Истината”. Питам: трябва ли жадният да каже, че не струва да се ходи при извора? Не, жадният човек, като намери извора, трябва да се напие от неговата чиста, нектарна вода и да благодари, че го е намерил. И затова когато някой казва, че не трябва да се говори Истината, той не разбира същността на Истината. Тъй както жадният, като отиде при извора и пие от неговата вода, се чувствува свободен от жаждата и безсилието, така и Истината прави човека свободен. Да разбираме Истината, това значи да разбираме своето положение като красиви и като грозни, като силни и безсилни. Ако не разбирате дълбокия смисъл на красотата и на грозотата, какво благо ще допринесе някому вашата красота, или какво нещастие ще допринесе някому вашата грозота? За изяснение на мисълта ще ви приведа следното сравнение. Допуснете, че някой човек има хубава копринена дреха, красиво ушита, но той я облича, когато температурата вън е 32° под нулата. Друг човек има вълнена дреха, от прост плат, лошо ушита, и той я облича в същия ден, когато е 32° под нулата. Значи, първият човек в дадения случай представлява красотата, а вторият – грозотата. Кой от тия двамата е за предпочитане пред тази низка температура: красивият или грозният? Сега ще поставя въпроса в друга форма: ако единият е красив, но няма добродетели в себе си, а другият е грозен, но добродетелен човек, кой от двамата е за предпочитане? Та когато разглеждаме външната страна на красотата и на грозотата, ние си съставяме криви, лъжливи понятия за нещата. Красотата у нас трябва да бъде като светлината. Тя трябва да бъде образ на вътрешния живот в човека, а не само като външна форма. Питам: какво заключение ще извадите от тези две положения, които ви се изтъкнаха? Някои ще кажат: „Човек не трябва да бъде нито грозен, нито красив.” Не човек трябва да бъде красив! Човек трябва да бъде и грозен! Чудни са хората! Човек трябва едновременно да бъде и красив, и грозен! Красотата и грозотата са две положения за човека. Те са толкова необходими смени в живота, колкото са необходими денят и нощта.

Към свобода!,
МС - София, 10.7.1928г.